първата ми тетрадка / 1973 Преди няколко дни отново отворих първата си тетрадка по писане. Пазя я от десетилетия. Пожълтелите страници, сините редове, червените забележки на учителката, старателно изписаните букви, които днес ми изглеждат едновременно познати и чужди. Гледах я дълго и си дадох сметка, че всъщност не гледам тетрадка. Гледам едно малко момиче. Виждам неговото старание. Виждам как се учи да държи химикала. Как се опитва да направи буквите красиви. Как внимателно

Този текст беше провокиран от срещата ми с едно дете, от няколко много стряскащи случаи на въздействия на ИИ върху хора през последните месеци, както и моите лични преживявания, обучения и анализи за границата между неутралното присъствие и капанът на ИИ; за нашата отговорност да познаваме себе си достатъчно добре, за да не бъдем заловени в поредната илюзия за изход, разбиране. И може би най-важното - ИИ няма и никога няма да има душа.

Дигиталната булимия, като всяка диагноза, е призив за разбуждане – защото ако не намерим пауза в този хаос от информация, ще загубим себе си в бъркотията на излишното и повърхностното. Ерата на дигиталните разстройства е война за вниманието, а нашето оръжие е осъзнатият избор и съзнателната дистанция от „черната дупка“ на съдържанието. Връщането към себе си започва не с поредната новина, а с паузата след нея.

В последните години съм отговаряла на много въпроси, но тези, които ми изпрати едно прекрасно момиче тези дни, ме накараха да се замисля...

Защо е важно да живеем осъзнато? Колко време ни е нужно, за да усетим промяната? Какво "дават" програмите, които създавам?

Забравете всичко което сте видели или чули, забравете и емоциите вследствие на това, защото понякога най-умелият лъжец сме самите ние....

Мислех си, че трябва да напиша това писмо, когато имам муза, когато всичко е наред и се чувствам най-щастлива. Но разбрах, че ако чакам...

Да си на 33 г, здрав, активен и в разцвета на силите си, и да се озовеш пред отделение в най-голямата неврологична болница, на което пише...

Докато гледах чайките, си помислих: Това е пътят, който трябва да поеме; намерете абсолютния ритъм и го следвайте с абсолютно доверие....

*обяснението на думата ще намерите в текста Пиша този текст в навечерието на нещо, което лично ми предстои и което може да влезе по...

Изминаха две седмици след живота и преживяванията ми в програмата Plan to Be. Не съм там - в тишината, грижите, топлите думи, ритъма,...

Да беше танц, да го изтанцувам със замах, а то слово. Три дни пиша, редактирам, пак пиша и пак редактирам, за вдъхновение чета книги,...

Тялото ми е моят Дом, който преоткрих и трябва да стопанисвам добре. Здравейте! Мина много време, но никога не е късно да кажа едно...

Привет, прекрасна Биляна! Изпращам този имейл след поредното ти предизвикателство, поисквайки от нас участниците писма, които наистина са...

Здравей, Биляна Връщам се към деня 07.07.2022. Денят на 8for8. Групата се събираше, а моето сърце тръпнеше в очакване. Изпитвах...

За преживяването 8for8 пиша със закъснение, но с все така силна признателност за споделеността и привилегията да ти се “случи” човек като...

Програмата 8for8 е преживяване, в което ако се впуснеш и отдадеш изцяло, ще те върне към себе си. Ще избягаш от реалността, от...

Никога не бях ходила на море през април. Никога не бях ставала в 5:15 ч всяка сутрин, в продължение на 10 дни. Никога не бях се събуждала...

Участието на Димитър в програмата Plan to Be е съфинансирано от фонд "Андрей" към фондация МС - Мога Сам Здравей Биляна, Как се чувставам...

Обожавам да пътувам! Истински преживявам всяко едно място, до което отивам. Потапям се напълно и се изпълвам с него, с неговите истории,...