La Dolce Vita / Ваня Луканова след програмата ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ

Веднага след последната ни среща на програмата ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ имах резервирани пет дни спа почивка. Пет дни за релакс и отпускане и до третия ден някак автоматично бях изключила всичко. Не анализирах, не наблюдавах, не мислех за нищо конкретно. По-скоро бях изпразнила главата си от мисли и бях успокоила емоциите си.

Правех всичко бавно и с наслада - бавно плувах, бавно хапвах, бавно се разхождах привечер. Спях спокойно, когато ми се спеше... И през нощта, и през деня. Не следвах никакъв план. Нямаше ритъм, нямаше „трябва“. Оставих телефона настрана, почти забравих за него. Поглеждах го вечер за няколко минути, колкото да отговоря, ако се налагаше. Без социални мрежи, без телевизия, без книги... Нямах нужда и от музика - звуците на природата ми бяха достатъчни.

Не бях сама, но това, че споделях трапезата, деня и нощта си с друг човек, не променяше общото усещане за самодостатъчност, а в същото време усещах дълбока свързаност - емоционална, ментална и физическа. Наслаждавах се на всичко, което се случваше. Dolce Vita.

Всички "повелители", с които се срещнах... на наблюдението, истината, емоциите, разума, огледалата и сенките... се бяха укротили. Неусетно бях стигнала до едно тихо смирение. Те бяха в мен, но притихнали. А на четвъртия ден за себе си напомни Наблюдателят и тогава осъзнах всичко, което описах дотук.

Може би точно за това разказват великите откриватели - полагаш усилия, вървиш, търсиш, а когато спреш... изведнъж виждаш. Появиха се емоции. Бях щастлива. Направих снимка на този момент. Когато ми стане трудно, ще я изваждам, за да си припомня това усещане.

Защо споделям всичко това?

Защото си давам сметка, че програмите, през които преминах през последната година и повече, ми помогнаха да стигна дотук. Много съм щастлива, че си ги позволих и че се доверих. Че имах късмета да ги избера или може би те избраха мен и ме допуснаха в този свят. Исках просто да дам обратна връзка за ефекта, който оставиха в мен. Да кажа, че това, което правите, има смисъл. Видях узрели плодове...

Няма да благодаря не защото не съм благодарна, а защото тази дума ми изглежда недостатъчна. Тя не може да побере онова, което усещам. Аз взех това, което ми дадохте с такава щедрост, надградих го със своя опит и със своите възможности в този момент от живота си и днес се чувствам истински удовлетворена.

Браво на мен.

Браво и на вас.

Казвам „вас“, защото тези думи не са само за Биляна, а за целия екип на Plan To Be.

С широка усмивка,

Ваня

П.П. Искам да споделя и нещо за последната медитация... в библиотеката. Имам още една любима медитация! Вече са две. По много красив, приказен, истински и разтърсващ начин тя премина през всички етапи на „Познай себе си“ и ги събра в едно цяло. Беше като проблясък, като светкавица, която за миг прорязва реалността и ти позволява да видиш отвъд. Образите на книгите в библиотеката са изключителни и всяка сама по себе си разказва история без думи и остава в съзнанието, но ако трябва да избера един образ, който продължава да живее в мен, това е книгата на сенките.

И до днес не мога да кажа кое е по-силно – визуалният свят или словото. Респект за тази фантазия, за подбора и за вниманието към детайла. Мислех да напиша и някаква градивна критика... ей така, за баланс, но не ми идва нищо....

Това е всичко...

Бъдете здрави, креативни и се грижете за себе си.

Пожелавам ви прекрасно лято.