Давам си сметка, че програмите, през които преминах през последната година и повече, ми помогнаха да стигна дотук. Много съм щастлива, че си ги позволих и че се доверих. Че имах късмета да ги избера или може би те избраха мен и ме допуснаха в този свят. Исках просто да дам обратна връзка за ефекта, който оставиха в мен. Да кажа, че това, което правите, има смисъл. Видях узрели плодове...

Какво се случва, когато поставим детето пред резултата През последните 6 седмици в дома ни, както вероятно в домовете на хиляди семейства в България, почти всичко се въртеше около матурите след седми клас. Подготовка, изпити, резултати, балове, желания, класирания. Синът ми е на 13 години и до преди няколко дни живееше с надеждата поредното класиране да го доближи до училището, в което иска да учи. Говорехме много преди изпитите. Повтаряхме му, че един резултат не определя жи

Струва си от време на време да се заслушаме в себе си. Не в големите обещания, които даваме, а в малките думи, които произнасяме всеки ден, защото те рядко са случайни. Те показват къде все още чакаме, къде се страхуваме, къде вече сме избрали и къде още не сме. А когато започнем да ги чуваме истински, понякога разбираме, че промяната не започва с първата голяма крачка. Започва с една дума, която вече не можем да произнесем по стария начин.

Днес ме попитаха няколко пъти как успявам само от няколко думи и изречения да усетя толкова много за човека отсреща. Усмихнах се, защото никога не бях мислила за това като за нещо необичайно. Просто чета една анкета или писмо, оставям за няколко минути, осмислям, представям си, връщам се и започвам да пиша. Сега обаче осъзнах, че за хората това изглежда почти необяснимо. Как е възможно няколко реда да разкажат толкова много...

първата ми тетрадка / 1973 Преди няколко дни отново отворих първата си тетрадка по писане. Пазя я от десетилетия. Пожълтелите страници, сините редове, червените забележки на учителката, старателно изписаните букви, които днес ми изглеждат едновременно познати и чужди. Гледах я дълго и си дадох сметка, че всъщност не гледам тетрадка. Гледам едно малко момиче. Виждам неговото старание. Виждам как се учи да държи химикала. Как се опитва да направи буквите красиви. Как внимателно

Bangaranga alarm. И за да не забравим всичко това - нека си сложим reminder. И да спрем да натискаме snooze на собствения си живот.

Духовността днес все по-често прилича на добре подредена сцена – впечатляваща, достъпна и лесна за консумация, но без реална промяна. Между способности, обяснения и обещания за „по-висше знание“ се губи най-важното – връщането към себе си. Къде свършва шоуто и къде започва истинската работа?

Този текст беше провокиран от срещата ми с едно дете, от няколко много стряскащи случаи на въздействия на ИИ върху хора през последните месеци, както и моите лични преживявания, обучения и анализи за границата между неутралното присъствие и капанът на ИИ; за нашата отговорност да познаваме себе си достатъчно добре, за да не бъдем заловени в поредната илюзия за изход, разбиране. И може би най-важното - ИИ няма и никога няма да има душа.

Дигиталната булимия, като всяка диагноза, е призив за разбуждане – защото ако не намерим пауза в този хаос от информация, ще загубим себе си в бъркотията на излишното и повърхностното. Ерата на дигиталните разстройства е война за вниманието, а нашето оръжие е осъзнатият избор и съзнателната дистанция от „черната дупка“ на съдържанието. Връщането към себе си започва не с поредната новина, а с паузата след нея.

фотография Диляна Флорентин Мили хора, за мен е чест и привилегия да бъда с вас по този неповторим начин – в споделения свят, който...

В последните години съм отговаряла на много въпроси, но тези, които ми изпрати едно прекрасно момиче тези дни, ме накараха да се замисля...

Днес, няколко дни след като навърших 40, си подарих 8 часа в твоята компания... Това е велико!

8for8HOME. Аз насаме с Биляна, в задълбочен разговор, обмяна на мисли и представи и мечти за бъдещето - пълен разкош...

Аз съм тук, за да ви помогна в това. Но изборът и действията си остават ваши...

Защо е важно да живеем осъзнато? Колко време ни е нужно, за да усетим промяната? Какво "дават" програмите, които създавам?

Привет, Биляна. Много време се чудех дали има смисъл да ти пиша. Без друго имаш важни неща за четене. А аз за радост нямам голяма...