*темата за медитационната практика Випассана бе част от програмата на фестивала „Свободата да Бъдеш“, 2018
Връщам се към този текст днес, за да ви разкажа как опитността ми и ефектът от практиката Випассана заложиха основите в създаването на програмата „Plan to Be / План да Бъда“. Връщам се, и защото медитацията става все по-актуална в интересното време, в което живеем, все по-универсална в значението си за хората, които я практикуват. И защото медитацията е нещото, с което, надявам се някой ден хората да бъдат масово “заразени”, за да станат по-здрави, по-силни и уверени, осъзнати и разбиращи.
Нека започнем така, както започнахме тогава. Преди да се потопите в този текст, седнете удобно с изправен гръб и се опитайте да последвате инструкциите в следващите няколко реда:
Затворете очи.
Дишайте спокойно.
Опитайте се да осъзнаете как въздухът влиза през ноздрите.
Сега усетете излизането на въздуха.
Пак вдишайте.
И пак го оставете да излезе.
Дишайте.
Насочете внимание към ноздрите.
Мястото, където въздухът прави първи контакт с тях.
Дишайте.
Усетете ноздрите.
Сега се опитайте да усетите мястото под ноздрите.
Между горната устна и началото на ноздрите.
Дишайте спокойно. Наблюдавайте.
Осъзнавайте мястото под носа.
Внимавайте.
Това място започва да дава сигнали.
Трепти. Гъделичка. Сърби.
Дишайте и наблюдавайте това място.
Дишайте.
Наблюдавайте.
Тялото е в покой. Не се движите. Само усещате.
Дишайте…
След десет осъзнати вдишвания и издишвания, отворете бавно очи. Усмихнете се.
Направих това кратко въведение и малка медитационна задача, за да се опитам да ви подготвя за моето най-велико пътешествие и най-екстремно преживяване. Разтърсващото ми събуждане.
Нарича се Випассана. Това е древна практика за медитация и започва точно по този начин.
Ще ви разкажа как тя ме промени и продължава да променя живота ми, как се свърза с моето щастие и... ще ви разкажа още за една Муха, която реално ми показа, че съм на правилния път.
А, да… Също и как вследствие на всичко това се стигна до едно убийство.
Не ми харесва да се приобщавам към големи групи хора, които изглеждат сякаш сляпо следват нещо. Всеки път, когато ми се е случи да съм близо до подобна среща, инстинктивно, от вътре някак ми идва да се изолирам, да се дръпна, да избягам. Когато за пръв път чух за практиката Випассана, харесах първосигнално идеята й - и то най-вече заради съпровождащото я мълчание. Но вътрешното напрежение, че ще обитавам едно място с близо 100 човека в продължение на 10 дни, остана.
Оказа се обаче, че това не е никакъв проблем. И че когато влезеш в тих и безконтактен режим, изолацията наистина се случва, стига да не се плашиш от нея. Няма ритуали, няма религии, няма безсмислени правила. Има само семпъл режим, който следваш и толкова. Доброволно се отказваш от всички видове комуникации, с които сме свикнали - няма телефони, интернет, книги, музика. Спираш да говориш. Спираш да гледаш хората в очите. Не докосваш никой и никой не те докосва. Приел си, че 10 дни ще бъде така. А ако усетиш, че не можеш повече, по една или друга причина, свободен си да си тръгнеш. Но нека не избързвам…
Какво е Випассана?
За мен Випассана е Кралицата на медитациите! И до онзи момент, в който осъзнах какво точно е Випассана (което се случи на 8-я ден от първия ми 10-дневен курс), аз само си мислех, че съм медитирала. Всъщност, какво разбираме под медитация много зависи от личните ни усещания и потребности. Има съзнателна медитация, която се концентрира върху осъзнаването, има трансцедентална медитация, която използва мантри, има медитация наречена Йога нидра – практиката на блажената релаксация. Обичам много и медитациите с интересни визуализации - правя ги и до днес. Но това, което ме привлича във Випассана е, че тя тренира нещо много важно. Тренира отношение. Към усещанията на тялото, към външната среда, към всичко случващо се в нас и около нас. Тренира се постигане на наблюдение и не-реакция. Независимо от случващото се. Също волята да останеш и да продължиш, независимо че от време на време цялата ти същност крещи, че си иска комфорта, с който е свикнала и тялото ти иска да скочи и да побегне.
Випассана много точно се свърза и с бунтарския ми дух. Защото всичко, до което достигам като действия и мисли, изследвам сама в непрестанното търсенене на знание. Дори, когато нямам отговор на някой въпрос, Випассана ме учи да приемам незнанието си тук и сега.
Това е и практика силно свързана с дисциплината. А аз обичам дисциплината. Тя ме подрежда. Дава ми увереност, че притежавам нещо, което не може да се повлияе от външния свят. Мощна сила, щом сама реша да я спазвам. Випассана ми показа огромния резерв на тази сила, която всеки носи в себе си и ме научи как да я превърна в още по-голяма енергия.
Колко е стара Випассана?
Наричат я техниката на Буда – или Изкуството да се живее. Буда никога не е създавал, нито е разпространявал някаква религия, някакъв вид „-изъм”. Вместо това, той дава това просто учение - да наблюдаваш същността на нещата такава, каквито са, осъзнавайки действителността вътре в себе си.
Думата Випассана идва от древния език Пали, използван по времето на Буда в Индия. “Пассана” означава да гледаш, да виждаш с отворени очи в най-обикновения смисъл на думата, а “Ви-пассана” значи да наблюдаваш нещата такива, каквито са в действителност, а не такива, каквито изглеждат (или искаш да бъдат).
Практиката тренира проникване зад видимото, за да се достигне до абсолютната истина за същността. Изпитаме ли тази истина, научаваме как да престанем да реагираме сляпо в житейските ситуации и как да спрем да натрупваме негативност в съзнанието си. А след това, насъбраните отрицателни емоции постепенно изчезват, страданията се стопавят, оставяйки разбирането за истинско щастие.
Последовател на тази техника и учител на хиляди хора от цял свят е Сатия Нараян Гоенка. Именно той възражда техниката през ХХ век, връща я в Индия и започва да преподава. Г-н Гоенка е предал учението на десетки хиляди души в над 300 курса, организирани в страни от Изтока и Запада. През 1982 г. той започва да определя помощник-учители, които да му помагат да посрещне нарастващия интерес към медитационните курсове. Под негово ръководство са основани центрове за медитация на различни места по света. Днес, когато г-н Гоенка вече го няма, всичко продължава да се случва така, както го е завещал – строят се още и още нови центрове за медитация, а всички практики се провеждат по един и същ начин, независимо в коя страна.
Техниката, преподавана от С. Н. Гоенка продължава традицията на Буда. А Буда е проповядвал Дамма (Dhamma) – пътя към освобождението, който е абсолютно универсален и еднакъв за всеки човек.
“Вместо да водим хората от една организирана религия в друга организирана религия, би трябвало да се опитаме да ги водим от нещастието към щастието, от оковите към освобождението и от жестокостта към състраданието.” – из речта на С.Н. Гоенка, Ню Йорк, Конференция за световен мир на ООН / илюстрация
Посвещаваме много години от живота си на образованието. Полагаме грижи за телата си - тичаме, ходим на фитнес, правим какво ли не, за да сме във форма, за да сме красиви, за да задържим младостта. Но не отделяме време за най-важното: за осъзнаване на начина, по който работи съзнанието ни. И забравяме, че точно то определя качеството на нашите преживявания.
Да, отнема време. Както за натрупването на утайките, така и за изчистването им. Но няма друг начин, освен чрез промяна на съзнанието. И точно това е основното значение на медитацията. Тя води до опознаването на нов начин на съществуване, нов начин на възприятие в синхрон с реалността. И когато Випассана започне реално да променя и нас, и живота ни, от наша страна започват естествени действия на добронамереност и щедрост, родени от синхрона с нашата природа и дарявайки ни с най-важното - удовлетворение и чисто щастие.
край на ПЪРВА ЧАСТ / към ВТОРА ЧАСТ