ТЕСТЪТ С МУХАТА / част втора / „Свободата да Бъдеш“, 2018*

Updated: Oct 16

*темата за медитационната практика Випассана бе част от програмата на фестивала „Свободата да Бъдеш“, 2018






Щастието

Замисляли ли сте се, че за да определим щастието, почти винаги гледаме навън? Прието е да мислим, че ако имаме едно или друго нещо, значи непременно ще бъдем щастливи. Но точно така убиваме щастието.

Искаме да имаме всичко! Ами ако нещо липсва? Щастието ни рухва. Когато нещата се объркат, толкова много се опитваме да поправим това, което е извън нас! Толкова много искаме контролът да е в ръцете ни. Но това са ограничени, времененни и – нека признаем - доста илюзорни действия.

А какво става с вътрешните условия? Не са ли те по-силни? Не е ли съзнанието, което превръща външните условия в щастие или страдание? От опит знам, че дори и външно да сме в нещо, което бихме нарекли рай, пак е възможно вътрешно да сме абсолютно нещастни.

Тогава какво е щастие?

Вместо тази неопределена дума, будистите неслучайно използват думата благосъстояние, която е много по-хубава. Благосъстоянието е не просто усещане за удоволствие. То е дълбоко чувство на спокойствие и задоволство, закодирано в основата на всички емоционални състояния, на всички радости и мъки, които ни се случват.

А може ли да бъдем щастливи, докато сме тъжни? Да, можем. Но трябва да отидем на друго ниво. Да бъдем като дълбокото в океаните. Независимо от това, какво се случва отгоре – спокойни или бурни води, дълбините остават непроменени.

Тибетската дума за щастие е “рангванг”, а за нещастие – “шенванг”. “Ванг” означава сила, право, изискване, “ранг” – себе, “шен” – на друг. Или разтълкувано в тези значения ще рече: добре ти е, щастлив си, когато определяш сам за себе си, когато си свободен и сам взимаш решенията си и не ти е добре – когато някой друг определя вместо теб. Това може да бъде човек, но може да бъде и мисъл, канонада от правила или друг начин на внушение, което може да дойде и от възпитанието, и от религията, или всякакъв друг начин на налагане на обществени идеи и стратегии.

Гръцката дума за щастие пък е “евдемония” или – “липса на лоши демони”. Древните гърци са имали две различни думи за разграничаване на щастието от удоволствието: хедония и евдемония. Хедония (от която идва думата хедонизъм) е това, което взимаме от света, за да бъдем щастливи. Можем да го наречем удоволствие. Евдемония е това, което даваме на света, за да ни донесе истинско щастие - дълбоко усещане за задоволство и хармония със себе си.

И сега големият въпрос:

ЗАЩО медитацията, в частност Випассана, помага за благосъстоянието/щастието?

… защото почиства

Работи точно така, както когато се измиваме от нещо, което много ни е изцапало. И освен, че ни почиства, медитацията ни омекотява. Болшинството от днешните хора са нацупени, бързащи, сърдити, щуращи се напред-назад. Огледайте се и сами ще се убедите. И повечето от тях влачат след себе си цяла „каруца“, натоварена с тежестта на човешката си драма. Затъват в личното си блато от утайки, натиснати и прегърбени от тежестта им.

Техниката на Випассана ни връща позабравеното усещане да се чувстваме радостни само от факта, че сме живи. Не е магия, но е лек. Лек срещу това да загубиш радостта от живота. Потопих се в нея, защото исках да измия сърцето и съзнанието си. И видях, че е възможно. А с времето става все по-дълбоко.

Докато медитирам, влизам в едни особени състояния, в които започвам да получавам практични съвети, подсказващи ми как да изчистя вътрешния си килер, да отмия наслоената в мен душевна тиня, как и с кой да спра да контактувам без да усещам вина, как да се отърва от стотиците предмети, изземващи голяма част от пространството ми. Как да се почистя от всичкия гняв и обиди, които в крайна сметка разболяха тялото ми.

Истината е, че в процеса на това почистване се сблъсках и с много, меко казано, смущаващи мисли и, че за тези действия трябва кураж. Също и абсолютно доверие в интуицията и в това, което подсказва инстинктът за самосъхранение.

…защото съветва

Един от най-любимите ми моменти е, когато всичко в мен утихне. Когато спра да правя безкрайни и яростни планове за бъдещето и започнат да ме спохождат много добри идеи и решения. Сещам се за хора, които биха могли да ми помогнат, за начини да се справя с досаден проблем, идват идеи свързани с работата ми или други неща, съпътстващи начина ми на живот. Всичко идва някак леко, свободно. Защото е тихо. Защото стресът е изчезнал и става чисто. Като бял лист.

…защото предизвиква сблъсъци

Не с някой друг, а с мен самата. Не крещя, не удрям, не се дърпам. Стоя си неподвижно в пълно мълчание, изолация и абстиненция към всичко, което е било част от живота ми до вчера. Тези усещания не намаляват сблъсъка, а го усилват. В един момент се оказвам едновременно в ролята на нападател и жертва. Но единственото, което мога да правя е да стоя седнала, с изправен гръб и да дишам. Попадам в “чистилището”, в собствения си ад.

Интересно е, че когато се появи физическа болка, сякаш се отваря една невидима врата и се оказвам на място с неподозирани, добре консервирани спомени. Те много ясно ми показват, че ако досега съм си мислила, че съм простила на някой, че съм преживяла някое драматично събитие, че съм забравила обида или нараняване… това няма нищо общо с истината. Прошката, за която всички говорят много разпалено, за това, как ще продължим само ако простим и забравим, е нещо, до което в истинския смисъл на думата се достига страшно трудно. И не защото е почти невъзможно, а защото е много дълбоко в съзнанието ни. Всяка физическа болка ме отвеждаше точно там, където надлежно през годините съм трупала сюжети, смятани за приключени и простени. Обаче едно е да знаеш нещо на теория, друго са действията.

Випассана много категорично ми даде този сблъсък. Изправи ме срещу собствените ми лошотия, алчност, ревност, его. Безкомпромисно ми даде истината за мен и ми показа точно какво съм. Извади на повърхността реални хора и събития, оставили рани в сърцето ми. Лично, професионално, всякак. Тези хора и събития сигурно отдавна са приключили с мен, но осъзнаването, че аз не бях с тях, бе разтърсващо. На моменти ме обземаше гняв, ядосвах се, исках дори да прекъсна всичко това и да избягам. И тъкмо да си помисля, че всичко е приключило - появява се някоя друга болка в седящото ми неподвижно тяло и моментално ме връща към позата, дишането, реалността…

Няма да го увъртам - Випассана бърка с пръст в раната, сипва сол и не дава болкоуспокояващи. Лекува сурово, дълбоко, с пълно почистване.

Има и удари, и болки. Разбира се, никой не ни удря реално по главите, докато се опитваме да стоим неподвижно. Не, ударите са вътрешни, понякога много силни и разкъртващи, а понякога – слаби, но продължителни. Медитирайки се учим да не отвръщаме очи, а да гледаме това, което ни се явява.

На ринга виждам само себе си. И всъщност изобщо няма борба. Има приемане, разбиране и сливане. Обикновено болките, които изпитваме във външния свят се опитваме да потушим веднага с хапче, масаж, терапии или разведрявайки се като отидем на кино, пийнем чаша вино, отваряме книга, бягаме, пушим… Все някакви „магични пръчки“, с които се спасяваме от болезнените симптоми. При Випассана е точно обратното. Болката се противопоставя на навика, който сме си изградили за справяне с нея. Болката се появява и стои. Стои, тупти… свършва си работата и изчезва. След това се появява на друго място. Стои и пак изчезва. След това я няма дълго време. И така минута след минута, час след час, ден след ден… Едно и също. Повтаряне, докато си научим урока.

Защото е важно да се научим да приемаме живота такъв, какъвто е. Дори с драматичните му, болезнени и неуспешни периоди. Важно е да се уверим, че нищо не е постоянно и точно контрастите ни дават възможност да разберем и единия, и другия полюс. Да осъзнаем дуалността на света, в който сме родени, живеем и който ще напуснем в даден момент. Но най-сложното, на което се учим, е да не мразим болката и да не се пристрастяваме към насладата. Да останем равни. Да наблюдаваме. Да дишаме спокойно, съзнателно и да откриваме смисъла в съществуването си.

… защото освобождава

Много неща знаем и за много от тях не се сещаме в нужния ни момент. Не за друго, а защото сме се задръстили. Опитът ми показва, че когато практикувам Випассана вкъщи сутрин, денят ми е някак лек. Всичките ми срещи, ангажименти, работни проекти пак са си тук, но всичко се случва по съвсем различен и бърз начин. Остава ми повече време за мен си.

Освободеността означава премахване на блокажи, бариери, комплекси. Означава да продължиш без гняв, без излишен багаж, без фокусиране във внезапно изникнали проблеми и пречки. Някак границите изчезват, бариерите се вдигат. Ставаш лек. И свободен.

… защото променя нагласата ни към имането

Живеем в чудовищен по размери пазар на предмети, засипващ ни яростно и всекидневно с излишества. Засипващ с боклук къщите ни, градовете ни, планетата ни. Засипващ ни с отровна храна, която разболява. С още отрови, които ни лъжат, че лекуват. Засипва ни и отвън, и отвътре.

Випассана започна да ми действа като моя лична защита от консуматорството. Усещам, че ставам все по-бдителна и все по-често си задавам въпроса – това нужно ли ми е, щом посегна да си купя нещо. Започнах често да преглеждам шкафове и рафтове, за да установя колко пъти съм залитнала към покупка, която изобщо не съм използвала. Това подсили стремежа ми към така желаното по-простичко и леко живеене.

Гладът за материални притежания е безмилостното съвременно оръжие за унищожаване не само на планетата, но най-вече на мозъците ни. Випассана работи като променя безумните желания.

… защото омагьосва

Когато успеем да влезем в онези минути на потъване в себе си, когато наблюдаваме тялото си, стоейки в най-неподвижната си поза, всъщност ставаме свидетели на удивителното и непрекъснато променящо се движение на частиците, от които сме изградени. Истинска магия е да искаш да потъваш и пак, и пак.

Магия е, че точно това потапяне в моето независимо и автономно пространство ми дава най-важното - силата и увереността, че мога сама. Мога да изчистя и да успокоя “дълбините си”, да стана по-устойчива на външните фактори, на агресивното и безумно ежедневие, на непредвидените сюжети. Благодарение на тишината, благодарение на укротяването, благодарение на болката, която като отворен винтил изважда от мен всичката утайка, която дори не съм подозирала, че съществува, започвам да виждам и да се докосвам до собствените си запаси на енергия, знания, опитност, смелост. И това в никакъв случай не ме откъсва от досегашният ми живот – аз съм си в него и той си е същия, но по съвършенно различен и много по-смислен начин.

Има една дзен мъдрост: “Преди просветлението носиш вода, цепиш дърва. След просветлението – носиш вода, цепиш дърва.” А думата просветление, която смущава повечето хора (мен също), можем да заменим с Випассана. Няма писания, няма богопомазване, няма ритуали от изгрев до залез, няма писане на странни бележки с молби и желания, отправени към имагинерни богове. Няма заклинания, няма ръкополагане. Магията спохожда тези, които издържат на изпитанията на Випассана. Които работят отдадено и упорито.

… защото лекува

Знаете ли притчата за кърпата с възлите? Буда показал на учениците си една копринена кърпа, след това вързал пет възела, пак им я показал и попитал: “Това същата кърпа ли е?” Кърпата с възлите е като един страдащ човек, а възлите символизират агресивността, алчността, лъжливостта, неосъзнатостта и егоизма. Учениците започнали да се опитват да ги развързват, но колкото повече я дърпали, толкова повече затягали възлите. След като се успокоили, вгледали се внимателно, леко ги разхлабили и развързали.

Медитацията има за цел да разтвори възлите, да ги разхлаби. Да ни помогне да видим отгоре и отблизо как са се затегнали и съответно как да ги развържем. Без агресия, без грубост или натиск. Елегантно и с лекота.

… защото наблюдава

Медитацията прави от нас наблюдатели. Осъзнавам го все по-често: докато шофирам в задръстването, стоя на опашката, чакам някой закъсняващ или някой, който отчаяно се опитва да намери нещо, което абсолютно не помни къде е сложил. Оставайки спокойни и наблюдателни в такива ситуации, получаваме най-доброто – изолираме неприятните реакции и в същото време се вдига количеството щастливи моменти. А най-хубавото е, че в повечето ситуации на наблюдение върху някой, който безмислено се опитва да “излъже” задръстването, да си намери ключовете или запъхтяно нелепо да се извинява за закъснението си, аз усещам не гняв, а нещо друго. Нещо, което ме държи на нивото, до което съм достигнала и което ме кара да искам още. Усещам се като пред огледало. Виждам себе си преди години, когато правех абсолютно същите неща. И бях нещастна.

… защото формира в нас стремеж към добросърдечност

Години наред университети като Хардвард и Бъркли се занимават с това да изследват ползите от медитацията и достигат впечатляващи резултати. В едно от по-абстрактните им изследвания установяват, че по време на медитация в дяловете на мозъка отговорни за добротата, съпричастието и сърдечността се регистрира силна активност. Изводът е, че добросърдечността може да се тренира и начинът е ясен, много добре обяснен и най-вече - достъпен.

Ако зависеше от мен бих включила Випассана в обучението на децата ни, а за порасналите – задължителен 10-дневен курс Випассана ежегодишно. А пък за тези, които ни управляват – още по-дълга Випассана и нека останат във властта само издържалите изпитанията на практиката. Сигурно ви звучи забавно, но има много примери как Випассана действа и променя хората, отношението им към останалите и изобщо към живота. Сред тях са успешните практики за висши мениджъри, които се случват из цял свят, тези с деца, а най-интересните са може би примерите от затворите. ***

край на ВТОРА ЧАСТ / към ТРЕТА ЧАСТ

117 views