Януари, 2020 година
В съзнанието си прехвърлям за хиляден път моето „преди“. Анализи, коментари, обобщения, статистики, оценки... Подлагам на щателна дисекция досегашния си „успешен“ живот. Задвам си много въпроси, на които нямам отговор. Най-вече на този: „Защо не съм щастлива?“. В ступор съм и не виждам посоката към моето „след“. Няма ме, не съм... Пясъчните замъци са срутени, красивите картини за бъдещето са мираж. Лъжите са повече от истините, илюзията е дръпнала завесата си и виждам целия инвентар на живота-магьосник. И болезнено осъзнавам, че е било само представление, нямало е магия... Спомням си мисъл, чела съм я някъде: “Трябва да умреш, за да се родиш отново.”
Хора, как да умра, че да се родя от пепелта като феникс?!? Тогава виждам реклама в социална медия, която започва с „План“... Ами да, точно това е! Във всяка трудна ситуация аналитичните хора като мен имат нужда от „ПЛАН“. Ще се „умира“ по план!
Записвам се на сляпо, даже не познавам организаторите – някакви Биляна, Калина, Лили, но има време... до април ще се подготвя! Междувременно продължавам да бягам като хамстер в моето житейско колело, в очакване на сакралния момент на умирането и възраждането. Оказва се, обаче, че имам още повече време да се подготвя за „План“-а, поради вирусни причини!
В крайна сметка, при влизането си в програмата Plan To Be / План да бъда през октомври 2020 бях вече подробно и структурирано подготвена за предстоящите дни. Бях изгледала всички интервюта на Биляна, Калина и Лили, бях прочела всички статии, публикации и постове във Facebook. Инстинктивно усещах доверие и спокойствие, че тази програма не е поредният „продукт“ с цена, а нещо, в което те вярват!
Разбира се, един план е успешен само, когато си добре подготвен за него и имаш график. И аз имах график! И разписани задачи и стъпки на това, как да премина през програмата и как да изляза от нея „нов“ човек! Винаги съм била отличник и този план нямаше да ми се опре. По време на входящото интервю Лили ми обърна внимание, че може да се преживее някаква криза, на което отвърнах: „Няма страшно. Аз по принцип се справям с всичко и контролирам положението – няма да има никакви кризи!“
И на 12 октомври времето спря...
Вакуумът, който ме погълна, беше като връщане в изначалното нищо на небитието!
А там няма планове, графици, задачи, разписани стъпки... Забравих за предварителната си подготовка. Отдадох се на удоволствието, което ме прегърна като топло одеяло, доволството на състоянието просто да Бъда (АЗ)!
Когато си живял с чувството, че по принцип те „няма“ и вземеш, че попаднещ в среда на несъществуване, всъщност разбираш, че си едно цяло. Цяло, което щом освободиш от ограниченията на живота определял те досега, може да се разтвори в безкрайността и да осъзнаеш, че си част от всичкото... Изчезнах за 10 дни! Някой друг носеше отговорностите, държеше контрола, грижеше се за битието. Даже нямах ангажимента да говоря, имах правото да мълча.
Това бяха моите дни, в които премахнах външното валидиране на житейските ми роли. Уединих се с това, което остана и познах себе си! Така става, когато си дадеш времето да бъдеш тих и бездеен. Тогава даваш възможност на вътрешното си Аз да се набеснее, да се налудува, наплаче, накрещи, да напише всичко това и после да го изгори.... И след това да се усмихне, да утихне и да почне да чувства. Да иска. Да обича и да живее отново!
За да се родиш отново, трябва първо да минеш през акта на смъртта...
Моето малко „умиране“ беше през тази крайно интересна година 2020. За някои хора тя бе лоша, трагична, непродуктивна и т.н., но за мен тя бе една от най-щастливите и успешни в живота ми!
И никой не е казал, че „след това“ животът ще е песен. Напротив, веднъж познал блаженството после е трудно да приемеш, че понякога има моменти на ограничения, на притискане от външните обстоятелства. Но важното е, че си осъзнал, как вътрешното ти пространство е безкрайно и в него всичко е възможно.
И си по-силен, по-уверен и борбен, по-спокоен и хармоничен, по-истински... По-щастлив!
И имаш вече своето „след“.
И носиш тишината в себе си.
И имаш неотменната подкрепа на човека, който никога, ама никога не ще те предаде – Ти самият!
Радостина Милкова, участник в PLan to Be #4