Защо медитираме седнали? / Калина Радичева

Updated: Jan 30


Kalina Radicheva meditate
Калина по време на медитативна практика в сесия #3 на програмата Plan to Be

Първите думи, които ще чуете от водещия медитация инструктор или учител са следните:

„Заемете удобна позиция в седнало положение“.

Най-простото обяснение на смисъла на този постулат #1 на медитацията е: „Защото в легнала позиция ще заспите“.


Сънят и неговите фази, описани още в древния Мандукя упанишад (един от 13-те свещени текстове, основоположни за брахманизма – бел.р.), не са състояние на медитация. Той има две степени: сънища и дълбок сън. Двете състояния с различна сила освобождават съзнанието от оковите на тялото и ни доближават (и почти сливат) със състоянието на безсъзнателност. Несъмнено такова състояние, такава почивка в безсъзнателното, е от изключителна важност за здравето на цялостния ни организъм и конкретно за здравето на нервно-сетивната система, на опорно-двигателния апарат, на волевите, разсъдъчните и когнитивни функции на човека. Но защо изобщо да медитираме, щом майката природа ни е подарила съня, чрез който да регенерираме системата си и да я поддържаме в добро здраве? Мандукя упанишад отговаря и на този въпрос. На него може да отговори и всеки редовно практикуващ медитация човек, опирайки се на собствения си опит. Древният текст, наред с двете състояния на сън, описва още две възможни състояния на човешкото същество: първо - будно състояние, и четвърто - състояние на медитация. Между тях, на второ и трето място, стоят състоянията на сън.


В будно състояние, цялата ни система е ангажирана с непрестанно взаимодействие с външното информационно поле. Феномените на това поле буквално се тълпят на опашка пред портите на нашите сетива – контролно-пропускателните пунктове към вътрешното ни пространство. В пряка връзка с този тежък режим на сетивата е активната работа на ума, ангажиран с обработката на данните, постъпили от външната среда. С течение на времето умът се претоварва дотолкова, че дори сънят не успява да го изключи и рестартира. Сънят става повърхностен и неспокоен. А понякога, преумореният ум не допуска организма до състоянието на дълбок регенериращ сън с години.


Следователно, основната цел на медитацията е успокояването на ума. Но как да постигнем четвъртото състояние – Турия, както го нарича Мандукя упанишад? Древността ни съветва да търсим и постигаме това жизнено необходимо за човека състояние, като първо заемем седнала позиция (за да не заспим). Всеки начинаещ в медитацията знае, колко трудно е това.

Неспокойният буен ум иска от тялото да се движи, а безотказното му оръжие в постигането на тази цел е болката. При тази първа, много трудна стъпка на медитиращия, умът и тялото се държат като двете непослушни и хиперактивни деца на съзнанието. Именно тук идва ролята на съзнанието като добър, дисциплиниращ, успокояващ и подкрепящ родител на тези две немирни деца.

Но защо, все пак, да седим на пода със скръстени крака, а не поне на стол... - ще попитат немирните деца, които винаги се стремят да изкрънкат нещо от родителите. Седенето на стол е патерица. И както би казал един строг родител: не ме карай да се обяснявам, а го направи. Обяснението, защо това е така, е твърде дълго за целите на този текст, предназначен за онези, на които предстои да се впуснат в такава опитност.


Седнете на пода върху възглавничка за медитация или друга поставка под таза, с протегнати напред крака. Под таза обезателно трябва да има опора, за да може той и краката да се намират в две близки една до друга, но леко разминаващи се равнини. Така седалищните кости, а не опашката, поемат тежестта на тялото и гръбнакът съвсем естествено се изправя. Силите на гравитацията започват да се разпределят по-нежно в тялото и да ни мъчат по-малко. Почувствайте опората на двете седалищни кости – те са проекция на двете стъпала. Свийте единия крак към основата на таза, после свийте другия до него. Изтеглете колоната на гръбнака нагоре, през върха на главата. Проследете няколко естествени дъха.

„Боли, скучно е!“, ще чуете много скоро протестите на немирните си деца – тялото и ума. Именно в този момент може де се проявите като подкрепящ и грижовен родител, и да помогнете на непокорните тяло и ум със слинг за медитация... Така, вместо им да дадете патерицата-стол, ще ги научите по нежен, приятен и забавен начин да седят в Сиддхасана – позата на извисения и свободен дух в човешко тяло, описана подробно в друг древен труд за Йога - „Хатха Йога прадипика“. Постепенно, с напредването в медитацията, тялото и умът от немирни и проблематични деца, ще се превърнат в близки приятели и верни партньори за цял живот. Тялото ще укрепне, здравето ще е стабилно, сънят ще стане по-кратък, но дълбок и регенериращ.

Бъдете!

Калина Радичева


/ Записи на гласови медитации с Калина Радичева ще намерите на https://www.plantobe.net/meditation