top of page

Из дневника на един повтаряч: моят втори План Да Бъда / Ивайло Тиманов

Updated: Jan 30, 2021


Black Sea view, Rosenetz beach, Plan To Be
Всеки ден - съзерцание
Свикнали сме да приемаме повторението като начин да запомним нещо, което вече познаваме. За мен, повторението е начин да разкриеш ново съдържание на нещо, което само си мислиш, че познаваш!

Пътувам с колата към повторното си участие в програмата План Да Бъда. Натискам газта за да стигна по-бързо и съм настроил очакванията си за нещо по-добро, по-значимо, по-вълнуващо, и още по-... Спомените от първия ми ритрийт ме връхлитат. Търся слабите места, а мозъкът ми работи за да установи пропуските и да начертае план как да ги подобри, за да бъде второто ми участие наистина още по-... Разсъждавам трескаво и няма как да е иначе - такъв е начинът ми на живот, на мислене, на действие. Винаги съм в стремеж да бъде по-ефективно, по-добре, по-бързо... Ако не сега, то кога – действай, Иво, действай! Странното е, че напълно осъзнавам порочния кръг и, въпреки това, го следвам. Именно желанието ми да сляза от въртележката провокира повторното ми записване в План да Бъда - желанието да сложа спирачка, поне за малко, за да усетя нещо друго освен адреналина в себе си. Или просто за да се почувствам човек!

Някъде в Бургас правя грешка. Следвам gps-а, а той ме отвежда вместо директно в Росенец, някъде във вътрешността и ето – вместо 10 минути до целта, имам още цял час път. Опитвам се да се ориентирам и неизбежно се ядосвам – „Как можах да се загубя? Как можах?“ Продължавам да карам. И изведнъж ми олеква – „Та не пътувам ли натам, където сам искам да се загубя...“

Мястото е райско кътче на брега на морето. Импресията е още по-въздействаща, когато усещам мириса му, лекия бриз, галещите лъчи на есенното слънце. Не чакам формалното откриване на програмата, за мен тя вече започна. Все пак, изслушвам внимателно инструкциите на Биляна, поздравявам сърдечно всички, които вече познавам от предходния ритрийт и хапвам без апетит вечерята. Изключването на телефона и мисълта, че следващите 10 дни няма да го използвам ми доставя почти органично удоволствие.


Официалното начало на програмата е обявено. Мълчанието започва. Събираме се в кръг за представяне – всеки с текста, който е подготвил за себе си. Гледам човека, за когото Лили чете, изучавам внимателно с очи и чувство участниците. Защо толкова се вълнувам? Гледам очите, записвам си имената, ключови думи от представянето и отбелязвам, какво чувствам в момента за конкретния човек. Знам, че първото чуство не лъже, доверявам му се и вярвам, че „Аз съм вие и вие сте Аз. Ние всички сме Едно! Всичко е Едно!“

Black Sea Rosentetz beach Plan To Be retreat
Всеки ден - плуване в октомврийското море