28 януари 2021 беше много специален ден. Случи се нещо, което беше двойно предизвикателство - и за хората, които участваха в специалното издание на 8for8, и за мен - като създател и водещ на програмата. Включилите се бяха все хора със сериозни здравословни проблеми - множествена склероза, рак, хашимото, диабет, хронични артритни болки, високо кръвно налягане, сърдечна недостатъчност, миоми... До тук изброих 8 диагнози. Но не бяха само те. И не, не се разпределяха по равно - на един човек, една диагноза. 8-те човека, участвали в тази сесия имаха по една или по повече от изброените. Самата аз преди 10 години можех да изброя 6 диагнози само за себе си... А официалната медицина би ни нарекла болни хора, с хронични проблеми. Би ни вкарала в познатите и пътеки, с познатите лекарства и до тук грижата за НАШЕТО здраве би спряла...
Общото между нас не са само здравословните проблеми. Общото е, че не спираме. Не спираме да търсим промяната. Личната промяна, която ще ни изведе на един по-светъл път. Път, който ще ни доближи до по-доброто здраве, по-щастливите дни и по-смислен живот. Част от участниците споделиха усещанията си. Споделиха честно реакциите и мислите си. С тяхно позволение публикувам части от писмата им. Това, което няма да прочетете са моменти, в които те разказват за детайли от програмата, които аз държа да не бъдат разкривани предварително.
Прочетете следващите редове. А когато стигнете и последното писмо, ще видите и моето ново предложение.
8FOR8... Денят на безкрайността
Този ден ми даде да направя равносметка за себе си.
За това, каква точно искам да бъда и за точно това, което искам да следвам...
През цялото време бях напълно осъзната, такава каквато в ежедневието си не бях.
Този ден ми доказа, че мога да бъда осъзната!
Да Бъда!
Благодаря! Благодаря на себе си, че реших да направя това предизвикателство успешно.
Благодаря на теб, Биляна, за това че ми помогна да бъда осъзната чрез напътствията ти, чрез съветите и историите си, дори само за един ден...
PS: Когато за последно бях в Индия - 2019 г., ако не бъркам - помня основаването на Plan to Be / План да Бъда. Прочетох всичко за 10-те дни, за поканата да напишем мотивационни писма до теб, Биляна. Два дни писах това писмо, докато реших, че е завършено и готово. На следващия ден исках да го изпратя, но всъщност то беше изчезнало, по някаква причина… Всичко се беше изтрило и от съзнанието ми, почувствах се доста разочарована, но... Това, всъщност, вече не е от значение. Важното е, че сега съм много по-готова от тогава да премина на следващото ниво, а то е програмата "План да Бъда". Ще се радвам да имам възможност за това!
Просто днешният ден ме накара да искам още и още!
Благодаря отново!
Бъдете Благословени!
Бъдете! ❤❤❤ / Силвия Борисова
За „вчера“, което определя моето „днес“ и моето „утре“
Радвам се, че си позволих тази глътка въздух, защото вчерашният ден бе точно това за мен.
Времето спря… Всъщност, времето нямаше никакво значение, единствено преживяванията ми в настоящия момент бяха важни.
Няма да те изненадам като кажа, че есента въобще не си представях, че ще си позволя това преживяване.
А ТО вече е ФАКТ.
От ума ми не излизат думите ти за БАЛАНСА и как да остана равна/спокойна при "бурно море".
Мога да пиша още много, но усещането ми е, че някои неща са си само за мен.
Благодаря ти за „вчера“ - то определя моето „днес“ и моето „утре“!
Благодаря и на Криси!
Бъдете!
Прекрасен и вълшебен ден от мен! / Даниела Драшанска
Искрата на промяната в мен е запалена
Искам да кажа едно огромно Благодаря на теб и всички виновници за реализирането на вчерашния невероятен ден - за мен и за всички останали дами.
Биляна, ти си човекът, който ме накара да започна да обичам себе си и хората до мен.
Накара ме да се преоткрия. Чувствах се спокойна, свободна и много щастлива.
Само за няколко часа... аз бях друг човек.
Определено запали Искрата на промяната в мен.
Прегръщам те и ти благодаря за всичко, което правиш.
Хубав и усмихнат ден! / Силвия Христова
Напред към онова Аз, което искам и трябва да бъда
Реших да напиша няколко реда за моето преживяване, което споделихме с теб и останалите участници на това много специално събитие.
Благодаря ти, за привилегията да участвам в него.
Самата аз съм без конкретно поставена диагноза, но все пак със светеща лампичка в червено, която от известно време настойчиво мига. И ми казва, че имам нужда да осъзная себе си и случващото се в семейството и живота ми след като чух за пръв път за МС. Няма да те лъжа за първия въпрос, който си зададох тогава: “Защо пак на мен ми се случва всичко това… Не съм ли изстрадала цялата си болка в този живот? Защо болната не съм аз, а най-милото ми?”
Вече 41 години живея с моята дълбока емоционална травма, която мъкна като тежка раница от най-ранно детство.
Родена съм по времето, когато хората бяха много по-малко осъзнати и толерантни от днес, и когато не приемаха различните от масата. А те, различните като мен, биваха сочени с пръст и обсипвани с подигравки. Родена съм с хемангиом на лицето и първите ми ясни детски спомени са, как ми се подиграват децата на детската площадка. И това беше само началото... Продължи през целия период докато растях. Всичко това ми донесе много болка, която погребах някъде дълбоко в съзнанието си. Толкова дълбоко, че неприятните случки като спомени са забравени, но аз знам, че неизменно са там. Растях и се прикривах с косата си, плачех самотна вечер, когато никой не ме вижда и нито приемах, нито обичах себе си. Когато порастнах достатъчно, просто избягах от родния си град, отидох на ново място и започнах живота си отначало.
Никога не съм вярвала, че ще се намери мъж, който да ме обикне и че ще създадем прекрасно семейство, че ще имам две чудесни дечица. Благодарна съм за тях! След диагнозата на моето голямо момиче, ясно ми беше показано, че моята травма разбърква и нейния живот. И трябваше да разбера, какво да направя за себе си за да добруват и всички покрай мен. Последните три седмици, всички притеснения и новости покрай този етикет МС ме върнаха назад към онова мъничко, изплашено и безкрайно нещастно дете. Осъзнах, че промяната трябва да дойде от мен. И тогава ти ми предложи да се включа заедно с Роси в 8for8 и да поемем заедно с нея, всяка по своята пътека, по дебрите на себеприемането.
Аз винаги съм знаела, че тази травма си я нося с мен, че не съм я приживяла щом все още ме интересува как ще изглеждам в очите на хората, но е трудно, толкова е трудно да Бъдеш...
Вълшебната ти мантра ме покори емоционално и сълзите се отприщиха. Не можех да спра да плача за онова малко и уплашено детенце, което съм "награждавала" през целия си съзнателен живот с вина, отхвърляне, срам и липсата на дори капчица любов. Боже, колко исках наистина да е пред мен и да го помоля за прошка. Да го утеша, да го притискам до себе си до премаляване, да го галя по малката неразбираща главица, да му казвам, че е прекрасно, добро и мило. Докато не ми прости и усети, че аз вече съм различна и го приемам такова каквото е, че то не носи вина за нищо.
Ти успя! И аз успях да разпаля искрата в себе си и да продължавам да правя малки стъпчици, но само напред към онова Аз, което искам и трябва да бъда. Защото то е онова, което се намира в кафеза на моето съзнание и съм го държала заключено толкова дълго време…
...Ако бях дошла при теб преди месец, знам че щеше да е различно. Щях да съм с широка лента на челото ми, за да не види никой лицето ми докато правя упражненията. Сега знам, че вече съм тръгнала към промяна, защото дойдох просто аз и си казах какво пък толкова дори да ме види някой. Това е голям успех за мен.
Ти всъщност ми помогна да осъзная, че детето в мен е това, което има нужда да бъде "поправено", за да мога да поправя и себе си днес.
Сърдечно благодаря! / Зоя Петрова
***
Здравей Биляна,
Най-напред искам да благодаря за деня прекаран в мълчание и осъзнаване, в който бяхме заедно, но и поотделно 8 човека, търсейки пътя към себе си.
Къде по пътя загубих своята индивидуалност и забравих своята същност?
Научих се да бъда в момента "тука и сега" и да изживявам пълноценно всеки миг, всеки ден.
Колко по-спокойно и леко е…
Разбрах, че физическите ограничения, в които се намира тялото ми са вследствие на начина ми на живот - стрес, страхове, недоволство и самокритика. Също на моделите ми на мислене, наложени от средата, контрола към себе си и другите, и очакванията, които останалите имат за мен.
Този ден ми даде и осъзнаването, че това да не правя нищо, а просто да съм в покой, дишане и медитация, да осъзнавам тялото си и неговите потребности е необходимо за връзката ми с моята същност.
Продължавам напред с дисциплина, постоянство, търпение и пълна отговорност за живота си и до края....
Благодаря ти за безценния опит, който сподели с нас, за мотивацията и неуморното ти желание да запалваш искрата у всеки.
Поздрави! С благодарност! / Камелия Богданова
МС - Мога Сам и Plan to Be / Generator - ФОНД "АНДРЕЙ"
Ако сте с диагноза множествена склероза и искате да бъдете част от програмата План да Бъда, за да направите първите си крачки към личната ви промяна и за да промените завинаги хода на диагнозата, можете да се възползвате от специалния "Фонд Андрей" - проект на фондация МС - Мога Сам и Plan to Be / Generator. Фондът е създаден в памет на Андрей Аврамов, за който можете да разберете повече ТУК. Този фонд ще съфинансира хора, желаещи да тръгнат по този път. Ще се отделят средства както за програмите План да Бъда и 8for8, така и за ритмична работа с психотерапевт, юмейхо терапевт, йога класове и медитация.
>>> За да кандидатствате, изпратете вашата история и мотивационно писмо на адрес ms@mogasam.org
Има много хора с МС, които минаха през програмите План да Бъда и 8for8 и повечето от тях постигнаха завидни резултати. Но не моментният резултат е важен, а това, че осъзнаха, че преодоляването на такъв здравословен проблем не е работа за един ден и не е в чакането да се намери вълшебното хапче, а работа, която е всекидневна, в ритъм и е комбинация от няколко важни стъпки.
Ками, Катя, Диди, Мина, Мила, Мария, Зори, Наско, Дани, Сиси, Ели, Поли, Гери, Ради... Много са. Благодаря на всички за доверието и смелостта.
>>> историята на Теодора - https://bit.ly/3HJUECp
>>> историята на Даниела - https://bit.ly/334gNw4
>>> историята на .... - https://bit.ly/33clcxe
П.П. Споделянето е част от терапията и изисква доста смелост. На някои им трябва повече време, за да го направят. Но със сигурност вече знаят, че колкото по-бързо се излезе от тъмнината на тайната на диагнозата, толкова по-бързо започва обратния процес. Защото, за да бъдем здрави ни е нужна светлината на истината. Към себе си. Бъдете!