От много време следя Биляна и всичко, което прави. Тя се появяваше в социалните мрежи с някой вдъхновяващ текст, с разкази за личната й история, с проектите си в помощ на другите и казваше, че всеки може да се справи. Също колко важен е пътят към осъзнаването.
Аз не вярвам в случайните неща, а че всяко нещо се случва и появява в живота ни защото има причина. Стига да се замислим. Приемам мисията на Биляна и екипа около нея като вдъхновение, а още при появата на програмата 8for8 си казах, че искам да отида. Не се случи веднага. Случи се, когато трябваше.
Важни неща споделихме на този ден – като отровите в живота според Йога, една от които са очакванията. Аз съм от хората с големите очаквания, големите разочарования и драмата, когато не са покрити... Имах очаквания и за програмата - да ми преобърне живота, да има УАУ ефект… Уау, какво клише, нали? Исках да отида, да се “осъзная” и след това да се прибира. Би било доста готино. Някак обаче със старта на 8for8 очакванията ми се претопиха. Обратното - станах спокойна и без очаквания. Нещата ми бяха познати и се чувствах супер - вълнувам се от всички тези духовни неща, вярвам в тях, както и в дихателните практики, Йога, осъзнаването. Силно запленена съм от този път и в себе си знам, че работи, ама само си го знам. Не съм много добра в практикуването му.
В този ден чух неща, които вече знаех. Нямаше уау ефекта от очакванията ми. Ех, Мария, ами сега? Тогава дойде моментът, в който Биляна сподели, че медитацията работи дори ако липсват видения или големи прозрения, не изтръпнем целите и не постигнем големия дзен. Не става така всеки път, но тя работи, стига да я практикуваме. Разбрах, че този ден се оказа една силно работеща медитация за мен, без уау ефект, но с превъзмогване на очакванията ми. Обърнах се към себе си, отговарях на въпроса коя съм аз, припомних си важните неща. И макар да не съм се срещнала с някоя страшна болест, не значи че не съм счупена отвътре и нямам нужда да се залепя и да продължа. Всички, айде почти всички, са се посчупили малко в детството или по-късно. Това не значи, че не сме доволни от живота си и не сме щастливи. Напротив, даже много сме, но онова дълбоко вътрешно щастие и осъзнаване идват от нас, само ние може да си ги дадем. Няма как да дойде отвън. Някои казват, че счупеното носи щастие. Вярно е, защото счупването те преобръща, кара те да се вгледаш, да искаш промяна, да разбереш какво е искало да ти каже и тогава да тръгнеш към пътя на осъзнаването, и така до щастието, онова дълбокото вътре в нас.
След края на деня се чувствах прекрасно. Не друга или дълбоко разтърсена, но се усещах допълнена, с ново потвърждение и тласък. Хората като Биляна палят искрата ти, но не е тяхна задача да поддържат огъня. Това е твоят огън, за който трябва да се грижиш, работиш, да раздухваш за да гори. Не е трудно, ама трябва всеки ден... И не става само с четене на вдъхновяващи истории, практики, учения - така започваш, но след това?
Затова искрено и с много любов споделям, че този ден ме нахъса да работя. Топката е в мен и мисля да играя. Да участвам тук и сега, и да Бъда.
Благодаря ви Биляна, Галя, на целия екип и на всички вдъхновяващи души днес и в миналото.
Това е моето впечатление за 8for8 и си признавам, че егото ми много искаше да напише турбо вдъхновяващ текст, като на Ирина или Белослава, да е дълбок, да е поезия, да бъде УАУ, ама толкова ми се изля от сърцето и дано вдъхновя поне един човек да отиде и той да преживее това.
Уау, нали ;)