Днес всички сме на вълна избори. И тези минаха. И други ще дойдат. И макар не всеки да стига до този, за който иде рече в поста, ако дойде време за него, имаме нужда от външна помощ.
Изборът да се обърнеш навътре, да огледаш душата си, съзнанието си, да почистиш или просто да подредиш не е лека задача и за някои от нас тя никога не става част от графика за деня, месеца, за този живот. За други обаче е лично решение, процес и интересно пътешествие!
Като човек, който никога не е в покой и има нужда от много отговори, защото задава (на глас и наум) твърде много въпроси, стигнах до момент, в който въпреки всеотдайните приятели, които стоически търпят всеки изблик на свръхемоционалната ми натура, усетих, че имам нужда и от някой, който е отвън, но може да ми помогне да погледна навътре. Изобщо не съм имала колебание, че трябва да я потърся, макар да беше напълно нелогично към онзи момент. Изслуша ме, наговори ми много неща с един напълно спокоен и равен поглед, който почти не се промени за два часа, но от всичко запомних “Опростявай!” (все още търся най-точния смисъл на тази грижовна заповед).
Месеци наред си преговарях разговора ни, докато не дойде поканата да бъда част от един ден, прекаран с нея и до нея, 8 дами и в рамките на 8 часа - ден в пълно мълчание и едно предизвикателно пътуване навътре в нас самите. Отидох, огледах се скептично (съвсем привично за мен), дадох си сметка откъде може да дойде известна фрустрация, защото ми се искаше да сме си сами в притихналата зала, но ѝ се доверих и потънах в блажена тишина, каквато не си бях подарявала скоро.
Да помълча 8 часа не беше никак трудно! Да седя в правилната поза за медитация и да следя процеса - ужасно трудно! Да погледна в себе си - не беше страшно, напротив!
Биляна, ти си грижа и убежище - вече ти го казах ...