Участвах в еднодневната програма 8for8 с единствената цел да се доближа до една мъничка част от Биляна. Макар и дългогодишното ни познанство, откакто започнах с настървение да я следя, тя ме караше да се замислям, да се освобождавам от лошите и тъжни мисли, и да не забравям да си повтярям, че няма невъзможни неща.
Не съм болна. Не съм мързелива. На пръв поглед - нищо не ми липсва. Имах безкрайни амбиции, воля, безгранична любов към всичко живо. Отдавах се до край. Всичко или нищо. Вечно в преследване на повече.
Започнах да следя Биляна след като създаде „МС - Мога Сам“. Четях разказите ѝ. Преживявах случките. Нейните пътувания. Страхът ѝ от новото и въпреки него - волята ѝ да продължи.
Внезапно ме удари като гръм от ясно небе защо съм стигнала до тук. До момента да се чувствам нещастна, неудовлетворена, прекалено взискателна, пълна с очаквания… След раздялата ми с обичан човек, последвана не след дълго от смъртта на най-важния за мен човек – майка ми, животът ми се сгромоляса с всички сили. Започнаха да ме преследват ужасни мисли. Ставах все по-затворена. Любовта изчезна. Преследването на щастието също. Амбициите замряха. Внезапно спрях да бъда влюбена в живота, във всяка глътка въздух. Дори морето не можеше да ме развълнува. Бях потънала в блатото на меланхолията.
Опитвах самостоятелно да се „лекувам“, но успех нямаше. Не спирах да упреквам човека до мен, че е неспособен да ме прави щастлива и че не ми носи спокойствие. Не усещах любов. Оставах с него за да не бъда сама. Правех всичко нужно да бъда все по-заета. Бях неспособна да се вслушвам, да изпитвам емпатия. Всичко минаваше покрай мен. Дори спомените се заличаваха.
Не след кратко установих, че е време да се погледна отстрани. Какво правех? Защо постоянно имах очаквания? Какво искам? Как живея? Защо? Защо? Защо?
Гледката не ми хареса. Вникнах дълбоко в душата си. Беше мрачна. Много мрачна. Започнах да търся отговори извън мен. Посещавах уъркшопи на теми за живота след смъртта, за прераждането. Само и само да се доближа поне мъничко до липсата, която ме разкъсваше… И тук трябва да отбележа, че благодарение на множеството разговори, на които присъствах и темите, които четях, започнах бавно да излизам и да осъзнавам докъде бях стигнала. Реших, че това ще е началото на новото ми аз.
Промяната е дълъг и много труден процес. Това го знае всеки, който опитва да стигне до същината на проблемите си, който се опитва да осъзнае. Това осъзнаване, в което създадената от Биляна програма „План да Бъда" опитва да ни въведе плавно и много приятно.
Благодарна съм, че имам възможността да присъствам отблизо на всяко твое действие, Биляна, което решаваш да споделиш публично. Благодарна съм, че намерих куража да ти напиша два реда в първия момент, в който обяви, че ще има дати за 8FOR8. Благодарна съм, че ме прие въпреки… Благодарна съм, че живея и дишам. Благодарна съм, че съм на път към осъзнаването.
Обичам самотата и обичам мълчанието.
Осемте часа прекарани в мълчание и усамотение за мен бяха надежда и вдъхновение.
Искам още.
Мога повече.
Благодаря ти, че даваш сила на хората, на мен.
Благодаря за глътките въздух, които ни караш да поемаме осъзнато.
Това е началото.
Со Хам!