Допреди една година се казвах просто Мария. Мария, която беше поредната давеща се в океана, в търсене на щастие, любов и смисъл. Обличаща поредния водолазен костюм, поредната спасителна жилетка, слагаща поредната маска с надеждата за глътка въздух, за чаша щастие и щипка любов... Самозабравена от всички тези чужди маски някъде по пътя изгубих себе си и бавно потъвах в тъмните дълбоки води на океана, търсейки поредния спасителен пояс.
Докато един ден, отново потъваща, бях разтърсена от загубата на глътка въздух за пълноценен живот. Тогава видях малка искрица светлина в тъмния океан и започнах лека полека да се уча да плувам из непознатите мрачни води. Бях малка рибка, която се чудеше и луташе накъде да поеме, търсеща своя път, своята посока.
Тази малка красива рибка с всеки ден плуваше все по-уверено, искаше да се учи, да намери смисъл, да открие себе си. С времето започна все по-ясно да проглежда и забеляза, че има красиви златни перки, голяма и пъстра къдрава опашка, дълги златни хриле, които я отличаваха и правеха по свой начин уникална. Малката рибка започна все по-силно да обича и да вярва в себе си, и това я направи още по-уверена в плуването. С всеки нов ден тя се изкачваше все по-устремено нагоре към светлината на повърхността. И въпреки, че плуваше сама, тя някак се чувстваше щастлива по един различен и непознат до сега начин. Беше щастлива само заради това, че плува, че има посока в търсенето на своя път - без чужди маски и спасителни жилетки...
И ето, че един ден малката красива златна рибка стигна повърхността. Огледа се и осъзна, че пред нея има безкраен хоризонт, изпълнен с безкрайни възможности... Това изцяло промени светогледа й, промени и нейната вяра. Разбра, че ключът от щастието през цялото време се е криел в нея.
Осъзнавайки тези нови перспективи, тя беше жадна за знания. Един ден, лутайки се из тази нова безкрайност и търсейки други себеподобни рибки, тя видя в далечината една косатка - красива, умна, зряла, мъдра, спокойна, търпелива и с огромно сърце. Енергията й се усещаше отдалеч. Тази косатка бе изминала дълъг, дълбок и труден път. Малката златна рибка се възхищаваше на този красив за нея великан. И тайничко си мечтаеше да се срещне с великана, за да й разкаже за пътя, за посоката, за безкрайността… И ето, че в един прекрасен слънчев ден малката рибка имаше щастието да пресече пътя си с красивата косатка и още 7 рибки, плуващи с нея. Златната рибка помоли и тя да се присъедини към тях и така, пасажът от 8 рибки начело с косатката плуваше цели 8 часа без да спират, без да говорят, без да се разсейват.
През тези 8 часа косатката започна да слиза по-надълбоко и по-надълбоко, стигайки до една червена пещера. Тя показа на малките рибки, че за да станеш добър плувец не трябва да те е страх, а трябва да се научиш да плуваш надълбоко и навътре в себе си, да се научиш да чувстваш и усещаш тялото си, да следваш вътрешния си глас. Защото точно този глас е твоят компас към твоята посока, която предстои утре, но която чертаеш днес!
Благодаря ти, Биляна, за тези 8 часа реалност, които бяха началото на една безкрайност!
Гордея се със себе си за този разказ, за пръв път създавам и творя подобно нещо.
Бъдете! 🌱
С най-топли чувства,
Мария Райкова
Comments