top of page

Всеки си ражда сам своята история / Мария Касимова - Моасе за 8for8

Updated: Jun 14, 2022


Maria Kasimova

Понякога много си се дразня, че съм станала цинична. То ясно, че е от житейски опит, ама цинизмът ти натиска естественото въодушевление и от това ставаш по-стар. И не ми върши работа за професията - журналистиката иска любопитство, писането иска естествено учудване и възторг, а цинизмът им се подиграва...


Ей с тая нагласа участвах в едно осемчасово предизвикателство. Покани ме приятелка, която го организира. Биляна се казва - красива, впечатляваща, различна... Преди време й се наслучиха разни житейски прескочи-кобили и не знам как го направи това момиче, ама за малко изчезна, събра си разпилените парченца и се върна като някакъв слънчев булдозер! Такъв, дето може да премаже и най-якото пропадане в духовни бездни и да го върне към светлината. Тя си знае какво й е било, тя си знае какво й е струвало. Направи след това куп велики неща - помага на хора с неврологични проблеми, дерзае, стана истински духовен водач. От преди ден знам, че вече е и духовен учител. Непретенциозен, отдаден, без гръмки фрази и умозаключения. Раздаващ се във всяка минута, сто процента.


Та Биляна сега организира нещо, на което и аз не знам какво име най-добре му приляга. Казва се 8for8 и се случва в един ден, работен, делничен, по средата на седмицата, за осем часа, с осем човека. Може би мога да го нарека бягство от това навън, ама не е съвсем точно, защото е спокойно и уверено вървене към себе си. Мога да го нарека ритрийт, ама и това не е точно, защото в него няма онази елитарност на подобни събития, в които някакви хора с пари и празни животи ходят да си мислят, че се въздигат духовно.

По-скоро бих казала лекуване на самия сабе си. Бих казала среща с най-твоето си - тялото, душата, мислите, страховете , мечтите, надеждите, думите ти. Няма как да ви го опиша такова, каквото е, защото то се случва на всеки, съвсем индивидуално. В пълно мълчание и без среща с поглед с никого, освен с теб самия. Без телефони за цялото това време. Без никаква връзка със света.

На земята, бос, с топлината на въздуха, с вода и билков чай. 8for8 не е нещо, което може да се преразкаже. Мога само да си опиша част от собствения път там. Видях се. Потвърдих си, че се познавам и се познавам вече добре. Че се приемам и обичам. Чух се лично. Беше ми уютно. Срещнах си някои болни душевни кътчета, срещнах си и някои мили на живота ми хора. Прибрах някои неща и ги изпратих, където им е мястото. Други отворих, че нещо отдавна ги бях качила най-високо и най-навътре в душевния ми гардероб. Другото... не може да се преразкаже.