top of page

Приключението, в което срещаш себе си / Ирина Тенчева за 8for8

Updated: Jun 14, 2022


Irina Tencheva 8for8
“Всеки може да свири на пиано. Времето, което отива за упражнения и уроци е нужно не за да се научим да свирим, а за да повярваме, че можем”.

Противно на общата представа, че хубавите неща стават бавно, аз от най-ранна възраст съм вярвала в обратното. И превалилите 40 години личен опит на тази земя го доказват. Най-хубавите моменти ми се случват просто така: цък.

Цък – и вече си влюбен. Цък – роди живот. Цък – морето, синьото в ума, лимоновият солен вкус в устата, тук и сега. Цък – даде нещо добро. Цък – и след ден ще бъдеш част от 8for8 на Plan To Be Generator.


Всичко е един миг от настоящето. Времето преди това е послужило само, за да те подготви да ги оцениш тези благословии; да повярваш, че ги заслужаваш; да успееш да ги преживееш и по възможност да осъзнаеш, че ги преживяваш.


Животът ми е релса с малки гари, на които съм спирала за малко или много, по желание или по принуда, но, ще ми се да вярвам, че билетът с пълния маршрут и с крайната дестинация съм го купила много преди, много преди, много преди...

Една от най-важните гари през последните години бе тази, на която влакът спря на 11 февруари 2021г. Беше новолуние - последният ден от старата лунарна година. Беше 8:30 сутринта, и когато Криси и Биляна ме посрещнаха бе пролет (макар и февруари).


Изпих чаша бамбуков чай. Седнах на постелката си без съмнения, без очаквания, без багаж, без телефон, без да говоря. Биляна седна срещу нас, очите ни се срещнаха и с душата си разбрах, че 8for8 не е гара, а портал, на който не поспираш за малко или много, а от който буквално преминаваш в друго измерение и поемаш към най-важното и интересно приключение – това, в което срещаш себе си.


Не мога и не искам да се опитвам да опиша този ден. Думите ще опростят и медитативните практики (а те бяха предадени от Биляна така безусловно и ефективно, както не ми се бе случвало дотогава); и пробуждането на творческия потенциал (който катализира процесите на раждане на красиво – писане, рисуване, пеене, изразяване на това, което си ти в този миг); и релаксацията (потапяне толкова надълбоко, че събуждането е като от анестезия, по време на която някой друг е свършил голяма част от работата по оздравяването на ума ти...); и катарзисните преживявания; и часовете мълчание; и спокойствието, че си сам заради себе си, но в същото време с още 7 момичета, които в този момент преминават през същите трансформации.


Когато този вълшебен ден приключи, аз се върнах към реалността сякаш физически бях отсъствала поне месец. Навън всичко бе побеляло. Отвътре и аз бях изчистена до бяло.