“Всеки може да свири на пиано. Времето, което отива за упражнения и уроци е нужно не за да се научим да свирим, а за да повярваме, че можем”.
Противно на общата представа, че хубавите неща стават бавно, аз от най-ранна възраст съм вярвала в обратното. И превалилите 40 години личен опит на тази земя го доказват. Най-хубавите моменти ми се случват просто така: цък.
Цък – и вече си влюбен. Цък – роди живот. Цък – морето, синьото в ума, лимоновият солен вкус в устата, тук и сега. Цък – даде нещо добро. Цък – и след ден ще бъдеш част от 8for8 на Plan To Be Generator.
Всичко е един миг от настоящето. Времето преди това е послужило само, за да те подготви да ги оцениш тези благословии; да повярваш, че ги заслужаваш; да успееш да ги преживееш и по възможност да осъзнаеш, че ги преживяваш.
Животът ми е релса с малки гари, на които съм спирала за малко или много, по желание или по принуда, но, ще ми се да вярвам, че билетът с пълния маршрут и с крайната дестинация съм го купила много преди, много преди, много преди...
Една от най-важните гари през последните години бе тази, на която влакът спря на 11 февруари 2021г. Беше новолуние - последният ден от старата лунарна година. Беше 8:30 сутринта, и когато Криси и Биляна ме посрещнаха бе пролет (макар и февруари).
Изпих чаша бамбуков чай. Седнах на постелката си без съмнения, без очаквания, без багаж, без телефон, без да говоря. Биляна седна срещу нас, очите ни се срещнаха и с душата си разбрах, че 8for8 не е гара, а портал, на който не поспираш за малко или много, а от който буквално преминаваш в друго измерение и поемаш към най-важното и интересно приключение – това, в което срещаш себе си.
Не мога и не искам да се опитвам да опиша този ден. Думите ще опростят и медитативните практики (а те бяха предадени от Биляна така безусловно и ефективно, както не ми се бе случвало дотогава); и пробуждането на творческия потенциал (който катализира процесите на раждане на красиво – писане, рисуване, пеене, изразяване на това, което си ти в този миг); и релаксацията (потапяне толкова надълбоко, че събуждането е като от анестезия, по време на която някой друг е свършил голяма част от работата по оздравяването на ума ти...); и катарзисните преживявания; и часовете мълчание; и спокойствието, че си сам заради себе си, но в същото време с още 7 момичета, които в този момент преминават през същите трансформации.
Когато този вълшебен ден приключи, аз се върнах към реалността сякаш физически бях отсъствала поне месец. Навън всичко бе побеляло. Отвътре и аз бях изчистена до бяло.
Не знам, колко време съм се готвила за това, което преживях на този 11 февруари 2021г., но след него вече съм малко по-близо до АЗ СЪМ. И по-далеч от АЗ СЪМ... За мен днес е новата година.
Биляна, благодаря ти за този ден, за тази автентична опитност, която щедро ми поднесе. Благодаря ти за личната ти история, която така красиво си опитомила, че днес тя прави тези, до които я докоснеш герои в собствения им живот, а не жертви на 2D инерцията.
Ще се връщам отново и отново.
Здраве и време за теб!