Статия от Биляна Савова за специалния брой на тема "На чисто" на списание OM Yoga & Lifestyle
Среда. Тяло. Съзнание. Три компонента, които определят живота ни. Три компонента, които сами определяме в живота си. Три компонента, които със сигурност е добре да бъдат чисти.
Модерно и наложително е днес да се мисли, да се говори и действа в посока чистота. А чистотата на планетата е най-коментираната тема в световен мащаб. И да, модерно е да се живее с нулев отпадък. Но възможно ли е това наистина? Нулев отпадък!?
Признавам, че да живея с абсолютно нулев отпадък в средата, която обитавам, за мен е невъзможно. Вероятно има хора, които го могат, но те със сигурност са много, много малко. Темата вълнува и мен. И ме вълнува както в аспекта, свързан с мястото, където живея, така и в аспекта, свързан с мястото, което обитава съзнанието ми или душата, както искате го наречете. Но сега няма да говоря пряко за планетата. За нея говорят всички. Аз по-скоро ще се опитам да ви убедя, че можем да се погрижим за нея, ако първо се погрижим за себе си.
Ще ви да разкажа за моя осъзнат стремеж, който ме дърпа в посоката да живея с по-малко вътрешен отпадък, другия аспект на темата. Отпадъкът, който се трупа вътре в мен, който се определя и синтезира от моите мисли, реакции и изборите, които правя. По този път имам още много работа, но с голямо удовлетворение ще отбележа, че и доста неща съм свършила. Няма да цитирам мъдри думи на хора, учители, които наистина знаят и споделят закони и конкретни действия в тази посока. Пространството е изпълнено с тази мъдрост и може да се черпи денонощно. Аз ще ви споделя за моя опит и моите моменти. Моментите ми на осъзнаване на проблема. На отпадъка.
Осъзнаването – ключът към чистотата Всичко започна с осъзнаването на това как се храня. Първото, което разбрах, е, че тялото ми на физическо ниво е по-скоро кошче за боклук, отколкото "чиста и подредена къща", в която да съществува моето съзнание. Организмът ми, това гениално творение на природата, беше отровен. Беше тъпкан години наред с количества лоша храна, напитки, лекарства. И тази отрова, синтезирана надлежно във времето, се беше отложила по структурите на тялото ми. Даже не мога да конкретизирам точно къде. Според мен – навсякъде. Разбрах, че това е така и е фатално за мен, когато тялото ми се разболя и системите ми започнаха да отказват и да дават сигнали, че нещо трябва да се промени.
Осъзнах това по трудния начин. Но след като нямах знанието, мъдростта и примера за другото, нямаше как да се случи по-рано. И така, започнах с изчистване на физиката си. Започнах да се освобождавам от отровите, от боклука, натрупан в мен. Да изхвърлям всичко, което затлачваше жизнените процеси и ме правеше болна, уморена, недоволна, тъжна. Никога няма да забравя първите седем дни на първата ми изчистваща програма с олекотено гладуване с плодове и чай. Кожата ми беше бледа, устните също, тялото ми беше сковано в треска почти през цялото време. Нямах сили. Спях почти непрекъснато. Дори и плодове не ми се ядяха. Боляха ме зъбите и не можех да дъвча. Болеше ме гърлото и преглъщането беше усилие. Очите сълзяха. Ушите свистяха. Отровите излизаха от мен. С болка и доста неприятни усещания за цялото тяло. Но освен излизащите отрови, аз виждах много ясно и добрите резултати. И то веднага. Ден след ден ставаше все по-хубаво, все по-леко и по-ведро. На десетия ден написах в дневника, който си водех по време на това лечение: "Аз съм кошче за боклук!" С това изречение осъзнах в какво се бях превърнала. По-важното е, че осъзнах, че само аз съм тази, която може да промени това.
Започнах и така живея оттогава. Внимавам какво слагам в устата си. Внимавам, наблюдавам и осъзнавам. И ако осъзнато хапна нещо, което доказано не е добра храна за мен, го правя с ясната мисъл, че след това ще предприема действия, за да се освободя от отпадъка, който слабохарактерната част от мен е допуснала да създаде. Справям се и никога не забравям до какво състояние бях докарала тялото си, стремя се да не го превърна отново в онова кошче за боклук.
Чистенето на тялото със сигурност беше за мен по-лесният процес. Стремежът към тази чистота събуди и друг осъзнат стремеж – към чистотата на онова невидимо за медицинските скенери вътрешно пространство, което хем се определя от това как мислим, хем определя какво мислим. Беше ми нужно време да дефинирам това пространство. Рационалното ми мислене не искаше да се съгласи, че трябва да се погрижа за нещо, което няма измерения, плътност, определение. Обаче аз го видях. Нещо повече – усетих тежестта, хаоса, мръсотията, която се беше наслоила и там. Осъзнах го.
Цялата "прелест" на съдържанието видях за пръв път, когато затисната от поредната тежка симптоматика, получавайки нова медицинска диагноза – страшна и нелечима, взех колкото рационално, толкова и интуитивно решение да избягам. Сама и далеч, за да остана сама със себе си и да се опитам да се погледна от друга гледна точка и да видя това, което се случва, отстрани.
Първите въпроси, които се блъскаха тогава в главата ми, бяха: Защо, след като в последните няколко години се променям, детоксикирам физиката си, сменям начина си на хранене, тялото ми не реагира, както ми се иска? Защо не съм вече здрав човек? Защо продължавам да се сблъсквам с болести? Какво се случва с мен? Какво да правя? Правилно ли е това, което правя? Задавах си тези въпроси и усещах как страхът, паниката и несигурността само това чакаха – да започна да се колебая, за да завладеят ситуацията.
Ступорът, след като чух "нелечимата, дегенеративна" диагноза, ме вкара в състояние, което сега оприличавам на усещане като да стоиш в тъмен коридор. Място, в което няма прозорци. Ако останем дълго време в този "коридор", губим представа за всичко – за времето, за живота, за това кои сме.
Разбрах няколко много важни неща, докато бях в моя коридор.
Първо, да постоя на тъмно ми подейства отрезвително и даде шанс да оценя светлината. Второ, разбрах, че всъщност отдавна съм в този коридор, без да го осъзнавам. Просто съм живяла тъмносиво – такива събуждания, такива отношения, такава храна, дните са ми били такива. Разбрах кое ме е разболяло и осъзнах, че ако не направя нещо, ще става все по-лошо. Защото болестите не бяха сами. Те бяха успешно придружени и от много и различни проблеми – лични и професионални, които правеха ситуацията наистина тежка.
Вратите в моя коридор Като се връщам в онези дни, си спомням и още нещо – търсех и четях много. Интуитивно усещах, че аз съм тази, която трябва да направи нещо, не някой друг. Дори и лекарите. Те признаха, че не могат. Всичко ново, което четях и научавах, ме водеше в една посока. Посоката към осъзната лична промяна. Търсейки решения, открих и осъзнах вратите в моя коридор.
Зад една от тях светеше силна светлина. Отворих я почти веднага и тя ми показа посоката към йога и Аюрведа. Решението ми беше абсолютно интуитивно и нямах представа какво ме очаква, но отворих вратата и тръгнах. Първото нещо, което разбрах за Аюрведа, е, че е най-древната медицинска практика и според нея причината за всички болести при хората е невежеството. Това ме провокира сериозно, започнах да се лекувам и да се уча едновременно. Лечението ми с Аюрведа продължава и до днес, защото то не е просто лечебна терапия, то е начин на живот.
Йога пък ме научи на най-ценното – истинското осъзнаване. Осъзнаването, за което говоря непрекъснато в този текст. Ако осъзнаеш проблема, това е първата искра, която ще запали светлината по пътя и ще видиш най-доброто решение. Ако осъзнаеш себе си в проблема и ролята ти, можеш да въздействаш. Ако осъзнаеш отпадъците си, можеш да ги изчистиш. Ако осъзнаеш средата и твоето въздействие в нея – можеш да се погрижиш. Всичко е в осъзнаването.
След тези първи крачки към новото познаване на тялото и съзнанието ми, дойде и най-ценното откритие в коридора – моят килер. Тук намерих всички неща, от които съм искала да се отърва, да забравя. Вина, гняв, обиди. Но вместо да ги унищожа, изхвърля, да простя, аз ги бях складирала там. И когато за пръв път "отворих вратата" на тази малка и тъмна стаичка вътре в мен, бях ужасена. Всичко се изсипа върху мен. Затрупа ме. Осъзнах много ярко, че трябва да се освободя от този багаж, без да се бавя. Унищожавах без милост и сантименти. Всеки път, когато изхвърлях по нещо, усещах лекота и свобода. И удовлетворение. Това за мен беше изключително важно, животоспасяващо, за да продължа напред.
И да, чистенето на невидимото пространство е по-трудно от това да изчистиш видимото.
Тук споделям първите си стъпки в осъзнаването и неговата практическа полза за стремежа ми към чистотата на физиката и психиката. Този път няма край, защото не краят е целта ми. Истинска наслада е да осъзнавам как вървя по него. Безкрайно удовлетворение е да усещам чистотата, която създавам. За себе си. За тялото си. А да, и за планетата. Защото, ако аз съм променена и живея с по-малко боклук във видимото и невидимото си тяло, то със сигурност помагам и за чистотата на земята.
План да Бъда – крачката към осъзнаването Последните две години ми дадоха голяма възможност да осъзная пътя си досега и нещата, които съм научила. Осъзнах за пореден път механизмите, с които, каквото и да ми се случва, мога да се върна по-бързо и по-успешно в доброто здравословно и душевно състояние. Вече знам и как да го постигна, но също и как да разруша.
И йога, и медитация, и храненето, и режимът, и дисциплината, и постоянството, и ритъмът… всичко това вече е част от мен. И не само. Тези компоненти са гръбнакът и на Програмата План да Бъда / Plan to Be. Резултатите са повече от удовлетворяващи. Днес хората, които участват в програмата, със сигурност осъзнават повече. Осъзнават себе си в средата, както и средата в себе си. И продължават да променят.
Не е достатъчно просто да знаем какво трябва да променим. Най-трудната стъпка е да съберем кураж и да действаме. Да се осмелим на остър завой, да свалим маските, да приемем света около себе си какъвто е, да се вслушаме в собствената си истина, да чуем шепота на тялото си, преди да е започнало да крещи. Да усетим баланса в ритъма на тяло и съзнание.
За първи път в Програмата План да Бъда / Plan to Be се синхронизират опитността на йога, мъдростта на медитацията, подкрепата на психотерапията и неповторимото преживяване на 10 поредни Юмейхо терапии на тялото. В рамките на 10 пълни денонощия програмата предоставя на участниците време в тишина, изолирана среда, чиста храна, лечебни терапии и практики, спомагащи за истински дълбокото разбиране и осъзнаване за тялото и душата. С много търпение, мотивираща дисциплина и с любов, насочена във вярната посока.
Никога не е късно да осъзнаем нуждата от промяна. Да осъзнаем, че е добре да се осъзнава. Че има едно невидимо пространство, което може и да отхвърляме, но то трябва да бъде осъзнато и иска да бъде чисто.
Никога не е късно да изхвърлим боклука. Около нас и този, натрупан в нас. Да започнем начисто и осъзнато да се стремим към живот с нулев отпадък. Във всичките му измерения. И да, и планетата със сигурност ще ни благодари.