Шум. Непрестанен, ангажираш, изискващ шум.
Бързане, срокове - времето ти е пленер.
Превит гръбнак, прегърбена стойка, учестено плитко дишане.
Непрестанно хапещи мисли.
Стигнал си от точка А до точка Б, без да разбереш как се е случило.
Щастието е в спомените, бъдещето е изпито в тревожност. Ти си служителят, родителят, детето, успешният, нереализираният. Тече безспирно съдийство - кой е виновен, не си достатъчно добър, какво ще кажеш в своя защита? А?
Когато се случи да спреш за кратко, се питаш - как е възможно? Това ли трябва да е животът? След осем часа ще имаш всички налични отговори за ума, а за вътрешното същество - дълбокото вдишване, като за първи път, като за раждане.
В “сегашното” подплашено време "Денят на Биляна" не е най-добрият подарък, а единственият, който човек е способен да си направи. Целият скован от ужас свят остава зад стените на залата, за да остане само тишината и чуването на сърцето.
Думите едва ли са подходящата форма тук. Макар в помещението да се носят някои от най-смислените изречения в живота ви изобщо. Понякога успокояващи, друг път - притесняващи, в зависимост от багажа, прикрепен към всеки, те водят напряко и право в целта - срещата с вътрешността и надникването зад навика.
Като изключим цялата поезия, осемте часа тук донесоха за мен осем подаръка:
разпознаване на вътрешните ми затлачвания;
идентифициране на закърнялостта на тялото и усещане за самото него;
техники за дишане;
техники за медитация, които при възнамерение ще бъдат с мен винаги;
дистанция от смартфон и смол толкс;
преживяване на личните истории и усвоеното знание и мъдрост от Биляна;
изникнало интимно решение, дошло от дълбокото преживяване
най-важното ми частно - разпознаване и запознаване в действията ми.
Биляна носи към това дълбоко гмуркане, като най-добрия водач с уважително и спокойно присъствие.
8for8 би трябвало да се превърне в задължителна практика поне веднъж месечно за всеки.
Благодаря на Биляна и Кристина за силното преживяване.