АЗ СЪМ епизод #2 / Белослава и Биляна

Updated: Mar 28


Beloslava

Слушай ме, слушай ме…

*** Разказвам тази далечна история (аз, Биляна), защото съм провокирана от нещо, случващо ми се в последните дни. Не, не е това, че сега някак всички са в сюжет свързан с изолация и страхове, а защото осъзнах смисъла на красивата дълбочина на една човешка връзка. Между две същества. Две женски души. Но да започна отначало…


Опитах се да върна календара и да си припомня коя година се е случи. Може би 2009… Да, там някъде. Отдавна беше. И да… това бе най-трудният период в живота ми - болести, страшни диагнози, напълно объркан личен свят, професионално неудовлетворение, неувереност, страх… Много страх.

В Индия съм. Северна Индия. Почти до Хималаите, на границата с Непал. Лекувам се в аюрведична клиника, в която правя първите си сериозни терапии. Клиниката е малка и част от един ашрам. В стаята ми има само най-важното – легло, няколко етажерки за нещата ми, баня без душ и без топла вода, но все пак с течащ кран. Тук съм за 30 дни.

Преживявам трудно и сложно всичко. И детоксикацията, и болките в тялото, и изолацията, липсата на интернет и регулярна връзка с близките ми, самотата също… Самотата, която хем ме плашеше заради срещата със себе си, хем се стремях към нея - пак заради тази среща. Трябваше да се опозная. Време беше. От друга страна се страхувах дали това непознато лечение, на което се бях доверила, ще ми помогне. Но въпреки всичко нито за миг не се отказах или ако е имало такива мигове, бързо ги преодолявах. Сега съм безкрайно благодарна, че устоях.

Справих се, а единствените утехи в сложната ситуация на тялото, ума и духа ми бяха: откритията ми за тишината и мълчанието, звуците и цветовете на природата, изгревите иззад хималайските върхове, милите и усмихнати хора в клиниката и… една красива музика. Музика, която и до ден днешен е в паметта на лаптопа ми. Музика, която слушах непрестанно. И един глас… Глас, който точно тогава ми даваше това, от което най-много имах нужда – красота, близост, любов, уют… И ми казваше: слушай ме, слушай ме… Да, това беше неповторимият глас на Белослава.

По онова време не се познавахме много добре. Бяхме се срещали по работа и поради тази причина имах номера на телефона й. И един ден там, от Индия, от края на света й написах съобщение… за да БЛАГОДАРЯ за музиката, гласа, красотата, уюта. За това, че макар и толкова далеч, с нейната музика и глас все едно си бях у дома. Всеки миг.

Опитах се днес да намеря и прочета отново онова съобщение, но времето го е заличило. И все пак, каквото и да заличава времето, каквото и да се случва, все още и винаги ще се нося на вълните на тази музика и на този глас… защото ме водят у дома.

Ако само кажеш, след теб ще вървя...

и след дълъг полет, до теб ще спра...

Искам с теб да се стопя в едно мореееееее

и с теб да отлетя, в едно небеееее...

Ти си Ангел... ангел за мен...

*** Разказах тази история пред участниците в 8for8 в края на деня, в който за първи път присъстваше и самата Белослава. Стоеше на килимче пред мен и ме слушаше. Притихнала. Свенливо усмихната. С насълзени очи. А от моите валеше...

Подари ми и този ден

Сега с Белослава сме близки. Близки по един много специален начин. А след последните ни 8 часа заедно – още по-близки. Преди Коледа тя ми се обади с абсолютната решимост, че иска да подари на себе си и на най-близките си приятелки един ден 8for8. И след първия ден, след първите 8 часа, месец по-късно трите направиха още един такъв ден.

***Пиша всичко това, за да ви помогна да разберете по-добре писмото, което получих от Белослава преди два дни. Първо си мислех да не го споделям и да си го оставя само за мен. После я попитах, какво мисли за споделянето и тя каза: „Всичко може. То е за това. Това, което правиш трябва да бъде споделяно!“

Ето го и него:

Да бъдем красиви души / Белослава за 8for8

Вече втори път съм насаме с Биляна и мислите си за по осем часа, с осем непознати човека, с осем непознати стъпки, които пак ме водят към мен самата. Толкова неочаквана, необуздана, непредсказуема и неориентирана се оказа жената в мен, че смело мога да кажа, че тепърва започвам.

Голяма съм, няма съм, смела съм, има ме.

Тихо е, дълбоко е, мое е, отвъдно е.

Мисля, притихвам, усещам, голямо е.

Обичам се, смея се, пея и разпилявам мига.

И мисля, че зная, а нищо не зная – там, в обичта.

Притихвам в дишане, а то е обичане,

към мен самата преоткрила света.

Така вълшебен, така неизбежен, така и копнежен,

не в баланса, а в толеранса към баланса на нашите скромни очи.

А те онемели дишат и питат,

какво ни се случва, какво ни стреми

да бъдем прекрасни, да бъдем съзнати…

Да бъдем красиви души.

20 март 2021, Белослава

***

Да, това не е просто обратна връзка от участник в 8for8. Това е музика… Настръхвам, като си мисля, че това наистина може да е следващата красива песен на Белослава, която да води и други у дома.

Прегръщам те и ти Благодаря, че те има... че ни има.


КЪМ ВИДЕО / ВДЪХНОВЕНИЕ... ПРЕДАЙ НАТАТЪК