top of page

Направи си сам РИТРИЙТ*

Актуализирано: 13.09.2023 г.

*обяснението на думата ще намерите в текста


Пиша този текст в навечерието на нещо, което лично ми предстои и което може да влезе по смисъл в понятието ритрийт. Пиша го и защото усещам вътре в мен мисли, които просто „изказвам на глас“ и разсъждавам върху тях. Ще се радвам да споделите и вие какво мислите, след като прочетете това, което следва.


Обичам уединения или отстъпления във всякакви форми и размери. Правила съм много и различни. И в годините забелязвах, както за другите, така и за себе си, общ проблем, който отнема голяма част от въздействието на преживяното.


Ето как започва всичко:

Планираш заминаване, след това работиш усилено, за да си готов да „изчезнеш“ от света за малко. Отиваш и първата част от времето отива за климатизация, за спиране и нулиране на темпото.


Започва ритрийтът и когато приключи, наистина се чувстваш по-добре - спокоен, отпочинал, свеж. Практикувал си някои нови навици в ритъм - редовни йога упражнения, здравословно хранене, живееш без телефон, без музика, без новини, без книги. Ставаш и лягаш рано по едно и също време. Мълчанието и тишината те потапят в едно наистина друго усещане за живеене. Ставаш внимателен и съзерцателен човек. Усещаш ползите само от няколко промени и то само за няколко дни и твърдо си обещаваш да продължиш този по-бавен ритъм.


Връщаш се у дома. Сега обаче ще трябва да работиш усилено, за да наваксаш пропуснатото. Минават няколко седмици, ентусиазмът за правене на полезностите намалява и се усещаш точно както преди – даже се напрягаш, за да си спомниш какво е било, как си се чувствал в края на отстъплението си.


И да, по дяволите... отново всичко е същото.
Е, може би не съвсем, но не е това, което някой ни е обещал и което, уж си поставяме за цел.

Звучи ли ви познато?

Сега ще се опитам да обясня защо според мен е така.


Да помислим заедно…


Думата отстъпление (retreat, англ. или ритрийт, както масово се използва думата и на български в момента) се определя по следните начини:

„да се отдалечиш от място или човек, за да избягаш от трудност, опасност, неприятност“

или

„да се направиш крачка назад или се оттеглиш на тихо и уединено място“

или

„период от време, използван за тиха молитва, изучаване или внимателно мислене, далеч от нормалните дейности и задължения“.


Има и още. И вероятно всичките са верни. И да, когато го направим, получаваме шанс да забавим темпото, да погледнем животите си и това как ги живеем с друг, изнесен поглед. Чувстваме се обновени, отпочинали, уверени и може би дори мъдри.

Преди и след ритрийт


Проблемът с повечето отстъпления е, че те се случват някак във вакуум. Отиваш в специалната среда, която е създадена за това да се чувстваш комфортно, за да работиш със себе си, ако това е част от програмата или пък просто се наслаждаваш на нещо различно. И само след няколко дни се връщаш в същото, от което си „избягал“.


И най-честия ни проблем е този с прехода. Връщаме се при своите близки, колегите си, в реалния си свят. Докато сме участници в ритрийта може и да сме променили своите идеи и навици, но останалият свят си е останал същият. Докато сме били край морето, докато сме подремвали на слънце, с божествен възторг сме слушали гласа на някой гуру или сме напявали мантри, светът си е съществувал такъв, какъвто сме го оставили и нищо от това, което ни е притеснявало или дразнело не е изчезнало от само себе си.


Никога не трябва да забравяме и е добре да се отървем от очакванията, че светът ще се промени към това, което ни се иска, само защото сме направили тази „жертва“ да се оттеглим за малко. Не, не е „жертва“, а е единственото смислено нещо, което можем да дадем и на себе си, и на света. И смисълът е в новата гледна точка към това, което сме и това, което е около нас. Той, светът, така се променя. И като казвам светът, това е всичко, което ни заобикаля – хора, природа, улици, работа…

Всички виждаме, че интересът към йога ритрийтите и уелнес туризма рязко нарасна през последните няколко години. Всякакви хора, от всякакви възрасти, интереси, социално положение, с всякакви проблеми започват все повече да осъзнават, че имат нужда нещо да им се случи, което да промени това, което не ги удовлетворява, това, което ги разболява.


Неща, които преди години си мислехме, че правят само хипитата, сега стават модерни, търсени, че даже и някаква норма. Всеки ден виждам в социалните мрежи все повече и повече предложения за пътувания, водени от йога учители, уелнес инструктори, ментори, мотивационни треньори. Това е хубаво и логично след целия стрес и изолацията, която всички преживяхме. Кой не би искал да прекара няколко дни на брега на океана, поглъщайки жадно всеки изгрев и залез или да разкърши тялото си с ежедневна йога практика? Да усети дъха си? Да се свърже с тялото си? Общото им название в 90% от случаите са „йога“ ритрийти.

Но дали това са точно „йога“ ритрийти?


Думата „йога“ е базата, върху която стъпват повечето такива пътешествия.

И за съжаление повечето от тези пътешествия са пълна антитеза на това, което означава йога. Казвам това, защото през последните години, самата аз натрупах много опит и с програмите, които създавам, и със споделянията и реакциите на хората, с които се срещам в тях. И едно от тези споделяния, коментари и забележки е, че нямало „йога“ в моите програми и е добре да се наблегне на това, за да „се раздвижват“ участниците. Ето че дойде време да отговоря и на тези коментари.


Понятието „йога“ означава много неща.


1 - група от физически, умствени и духовни практики или дисциплини, които произхождат от древна Индия и целят контролиране и успокояване на ума, разпознаване на откъснато съзнание-свидетел, недокоснато от ума и земното страдание. (Wikipedia)


2 - думата „йога“ произлиза от санскритския корен „Yuj“, което означава „присъединяване“ или „впрягане“ или „обединяване“. Практиката има за цел да създаде съюз между тялото, ума и духа, както и между индивидуалното аз и универсалното съзнание. Такъв съюз има тенденция да неутрализира мислите и поведението, водени от егото, създавайки усещане за духовно пробуждане.


3 - Йога е балансирано състояние на тялото и ума. Йога е балансирано състояние на емоциите. Йога е балансирано състояние на мислите и интелекта. Йога е балансирано състояние на поведение.


4 - Йога е физическа, умствена и духовна практика, която произхожда от древна Индия. За първи път кодифицирана от мъдреца Патанджали в неговите Йога сутри около 400 г. от н.е., практиката всъщност се предава от учител на ученик много преди да се появи този текст. Патанджали е формулирал и 8-те стъпки в йога**. (Yogapedia)


Днес за повечето хора, съвременната йога най-често се свързва с физическата практика на асани. Практикуването на асана обикновено има за цел да изгради сила и издръжливост, да подобри гъвкавостта, координацията и баланса, и да отпусне тялото. Това обаче осигурява само един малък аспект от традицията на йога като цяло.


Йога се практикува от хиляди години и въпреки че са разработени много различни интерпретации и стилове, повечето хора са склонни да се съгласят, че крайната цел на йога е да се постигне освобождение от страданието. Въпреки че всяка школа или традиция на йога има свои собствени акценти и практики, повечето се фокусират върху обединяването на тялото, ума и дишането като средство за промяна на енергията или изместване на съзнанието.

И знаейки всичко това не е ли време да си зададем въпроса - каква „йога“ всъщност практикуваме? Какво разбираме днес, когато се каже „йога“?


За съжаление най-често свързваме думата със специалните зали, йога инструкторите, трескави хора (най-често жени), които бягат напред назад с килимчета за йога в специалните си чанти, със специалните си дрехи и аксесоари за йога, които в момента са особен хит и които между другото най-често се произвеждат точно в страните, в които се правят екзотичните йога ритрийти и то от работници, които получават минимални възнаграждения и работят по 15 часа. Наистина е добре да помислим за това!


Живеем в години, в които милиарди се харчат за продукти и услуги, свързани с йога. И може би е добре да се осъзнаем малко, да си припомним, че йога е начин на мислене и живот, йога е източна концепция, която е добре да приемем колкото се може по-чисто, а не да я трансформираме така, че да отговори на нашите западни нужди – луксозни хотели, инфинити басейни, висок клас обслужване и специална храна и към всичко това даже се добавят туризъм, сърф, гмуркане и какво ли още не.

Затова повечето йога ритрийти днес приличат по-скоро на All Inclusive преживявания, в които има малко йога упражнения, малко медитация и дишане. И в крайна сметка вместо да утихнем, да се оттеглим, за да се свържем със себе си – простичко и мълчаливо, ние заменяме едно с друго - понеже сме обсебени от това да сме постоянно заети, заменяме една мания с друга мания.


Сега ще добавя още едно значение на думата „йога“ – впряг; ярем.

А значението на думата „ярем“ е:

1 - Дървено приспособление, в което се впрягат едри домашни животни, използвани за работа – крави, биволи и др. 2 - Прен. Робство, експлоатация.


Всичко това, което споделям е не, за да ви откажа да направите поредния си йога ритрийт. Осъзнавам, че това, което и аз правя в последните години, донякъде също е част от този уелнес поток. Споделям, защото искам аз за себе си, за моите програми и вие за вас, заедно, да избегнем ситуацията, в която просто заменяме един впряг за друг. Една пристрастеност с друга. Една мания с друга мания. Това не е в полза на никого. Това е поредната илюзия, която да ни самозалъгва, че нещо все пак сме направили, но… както много често съм чувала хора да казват след поредния ритрийт – „и това не работи“.

Не, хора! Ритрийтите в истинския си смисъл работят и то много сериозно. Но целта на тези преживявания трябва да бъде, не да не можем без тях и като се върнем в къщи да се чувстваме още по-объркани и от преди, а да направят така, че да МОЖЕМ САМИ да реорганизираме животите си в посока на това да сме здрави, смислени, удовлетворени и щастливи хора.


Истината е, че ритрийтите са нещо, което трябва САМИ да си организираме. И няма нужда да отидем накрай света, за да открием себе си, макар да съм изключително страстен пътешественик и вярвам, че с вродената си дарба да виждаме себе си и света през различна призма, точно докато и защото пътуваме, е изключителен инструмент за трансформация. Но това е друга тема.

Какво да правя след края?

И така, връщаме се след един голям "йога" ритрийт. Тръгваме си изпълнени с много въодушевление, вдъхновени сме, отпочинали, мислим различно (или поне така си мислим) и докато пътуваме към дома си, малко по-малко започваме да се качваме в „колелото на хамстера“, от което само преди няколко дни едвам сме слезли. Или пък само си мислим, че сме слезли. И минават няколко дни, седмици и отново сме в началната точка. И започваме да планираме следващия си голям ритрийт, който този път ни обещава, че за 7 дни ще успеем да направим неща, за които са нужни поне 7 години.


Сега си давам сметка, че с този текст отговарям и на себе си, и на другите, които често ме питат „защо няма да направя никога програма, която да е на някое екзотично място“. Ето защо - за мен трансформацията е пътуване, но не задължително далеч от дома, а близо и даже вътре в него. И защото моята цел е да помогна да изградим моста между „преди и след“ ритрийта - стабилен и даващ увереност, посока и ясна цел.

Целта на програмите, които създавам е да обръщаме внимание на факта, че всеки участник има някакъв свой живот преди и след участието си. И идеята ми е да даваме на участниците точно тези малки идеи (хитринки/посоки) за действия, които да интегрират веднага след като се „завърнат“ в света, който са оставили за малко.


Не ме разбирайте погрешно. Не съм против нищо. Отдавна съм приела, че щом едно нещо съществува, значи то има своето значение, своето място и своите последователи. Но това, което искам да дам с тези разсъждения е решение. Решение, на което всеки сам си е архитект и всеки САМ да построи своето идеално място за ритрийт, което да ви дава онези неща, до които сте се докоснали в някое добре организирано истинско отстъпление.


РЕШЕНИЕ

Ето и едно предложение: всеки ден по едно и също време (приемаме, че ставате и лягате в един и същи час, което е наистина важно), в рамките примерно на 15-20-60-90 минути (всеки сам решава) да си правите малките домашни оттегляния. В мълчание, изолация, тишина. И тогава да направите най-простите 3-5-7 йога асани, но мнооого бавно - осъзнавайки тялото си с всяко движение, с всяка болка, с всяко изтръпване, с всяко вдишване и издишване. След това да седнете в някое ъгълче, тихо (може и в банята) и да понаблюдавате дъха си. После пък, отново бавно и в мълчание, с добавено осъзнаване, радост и удовлетворение да свършите малко домашна работа, което всъщност е истинска форма на йога на действието или както я наричат карма йога (осъзнати действия в полза на другите без да очакваме нищо в замяна).


Повярвайте ми, няма по-добро място за практикуване на карма йога, например от почистване в кухнята (вкъщи или офиса), събирането на разхвърляни дрехи или чорапи из цялата къща или да съберем боклуците, които някой е изхвърлил по земята в парка, в който се разхождаме. Толкова сериозна практика е това, че правите ли го, наистина се случват чудеса, но според повечето хора това не е никаква йога и изобщо не разбират защо трябва да го правят. Ето ви ритрийт – истински, устойчив в ползите си и полезен не само за вас, но и за хората около вас. Но пак повтарям – всеки ден.

Истинска история

Сега ще ви разкажа една истинска история, за която се сещам точно сега, ровейки в главата си за всичките ми преживявания „преди и след“.


И такааа, завърнала съм се от поредната си, почти 45-дневна терапия в Индия (за мен тези над 200 дни аюрведа терапии до този момент са едни от най-сериозните ми оттегляния) и се чувствам точно така, както го описах преди малко – изпълнена с енергия, свежа и отпочинала, бликаща от здраве и нови идеи. Даже много често близки до мен хора са ми споделяли, че някак „светя“ в първите дни, след като се върна. И така, започват да минават ден след ден. В началото държа здраво ритъма, спазвам си правилата, които съм научила, пробвала и внедрила в себе си. Храня се така, както съм осъзнала, че е правилно за мен. Ставам сутрин рано. Лягам рано. Всичко си е супер, докато не започна малко по малко да губя по някой и друг компонент от този ритъм. А причини и извинения колкото искаш - много работа, срокове, някое парти, стрес. Започват проявите и на слабохарактерна лакомия за разни храни, напитки. И се започва - днес няма да стана рано, утре ще си легна по-късно. После пък ще пропусна сутрешната йога или медитация. И така, докато един ден тялото ми не даде недвусмислен сигнал, че не му е добре. Просто полека-лека спирам да „светя“.


В историята, която ви разказвам, този ден, по мои спомени настъпи закономерно някъде към края на втория месец. Казвам закономерно, защото не ми беше за пръв път. И предишните пъти, все така се случваше, но аз само си казвах „спокойно, само след два месеца заминаваш пак“ и всичко се повтаряше отново. И така, изнемощяла от работа, гонеща срокове, недоспала и крайно недоволна от себе си, си вървя аз по една малка, централна улица и размишлявам. Не, изобщо не размишлявам, а направо си крещя наум в главата: „Защо бе, Биляна? Какво не можеш да схванеш и защо губиш толкова лесно нещата, с които се сдобиваш и с които се чувстваш добре? Кое е това, което може да ги държи и което не трябва да губиш?“ И изведнъж, както си ходех, нещо сякаш ме спря и в главата ми, като светещ надпис се появи само една дума – „ритъм“.


„Ритъмът, Биляна. Не губи ритъма.“ Ами да, казах си, това е. Това е, което изпускам. Повярвайте, толкова силно беше това преживяване, че даже помня точно мястото и плочката от тротоара, върху която бяха стъпили краката ми, докато се случваше. Даже ще взема да отида и да я надпиша тази плочка, макар, че вече нямам нужда от напомняне, но пък има други, които все още не могат да го разберат.

Един добър ритрийт се случва винаги в ритъм. И този ритъм е в основата на това да започнем много бързо да усещаме ползите. Буквално за дни. Но не го ли осъзнаем, не го ли внедрим в ежедневието си, ритъмът е първото, което губим, когато се върнем.


Ако вършим всичко хаотично, няма никакво значение, че сме вегани и че имаме цял шкаф, пълен с последни разработки хранителни добавки, с които сутрин бомбардираме тялото си, че всеки ден тичаме задъхано до йога залата, за да отметнем още 60 минути асани, че стоически седим и медитираме дълго, когато намерим време, че четем световните бестселъри за личностно развитие или даваме периодично хиляди левове, за да отидем на още повече хиляди километри, за да търсим себе си.


С ритъм на живот си даваме най-важното – здрав сън, добра, ефективна и ритмична работа на храносмилателната система и не само - време за ежедневните лични йога ритрийти, време за карма йога, време за всичко. И когато правим всичко с осъзнаване, тогава не ние все едно какво ядем, какво пием, с кого се срещаме, с кого и за какво говорим, колко време сме в интернет и в социалните мрежи, дали цъкаме пред телевизора или четем книга.

С ритъм и осъзнаване всичко някак само се подрежда.

И ето така сами си изграждаме ПЛАН, който ни води към това ДА БЪДЕМ. Това е.


Светът е това, което сме ние. Ако той не се е променил, след като сме били на някой ритрийт, значи и ние не сме мръднали много в посока промяна. Ако го виждаме със същите очи, ако ни дразнят същите неща, ако се чувстваме уморени и боледуваме, ако продължаваме да осъждаме, ако не приемаме другите, ако не приемаме различното мнение – всичко това не означава, че това „не работи за нас“, а че ние не сме работили достатъчно пълноценно и смислено. Ритрийтът сам по себе си няма смисъл. Смисълът сме ние. Ние, които го хващаме и го пренасяме в животите си.

За да продължим с разсъжденията,

може да се опитате да отговорите на няколко въпроса ето ТУК


Благодаря ви за отделеното време!

Бъдете!


**Всяка от Осемте стъпки предлага средство за живот с повече почтеност, самодисциплина, уважение към природата и връзка с духовните аспекти на живота. Тези осем практики са предназначени да се изпълняват по холистичен и интегративен начин:


Yamas - Пет универсални, етични и морални съблюдавания, с които да живеете (ненасилие, истинност, некражба, въздържание и неалчност)

Ниями - Петте измерения на самодисциплината (чистота, удовлетворение, духовни аскези, изучаване на писанията и отдаване на Бог)

Асана - физическа поза, първоначално предназначена само за медитация в седнало положение, но след това адаптирана, за да обхване всички физически йога практики

Пранаяма - дихателни упражнения за контрол на потока на прана (жизнена сила)

Пратяхара - Оттегляне на сетивата

Дхарана - концентрация в една точка

Дхяна – медитация Самадхи - Освобождение или блажено единение с Божественото

(Yogapedia)

2333 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички
bottom of page