top of page

Даровете / Елена Кабир за Plan to Be #10



За мен програмата Plan To Be #10 бе неочаквано пътешествие с неподозирани емоции, препятствия, победи и много радост от случващото се.

Всичко, което преживях, бе важна част от личното ми търсене и пътуване към себе си. А също така важна причина да бъда в програмата беше Биляна.


Срещата ми с Биляна през април 2022 беше вълнуваща, защото не бе плод на случайността, а резултат от мои 7-годишни задочни срещи и неосъществени опити за контакт с нея в желанието си да й предам искрената ми възхита и преклонение пред всичко, което в годините бях научила и разбрала за нея като човек.

Първата ни среща очи в очи се случи непланирано на рецепцията на хотела, в който се провеждаше Plan To Be. Усетих енергия на хармония, обич, тишина и сигурност. Не говорих, а се потопих в нейното излъчване и въздействие, благодарейки на съдбата за този дар. Без да я познавам лично, вече напълно й се доверявах.

Нямах никакви очаквания за предстоящите 5 дни, не защото не мога да си ги „наочаквам“, а защото се научих чрез житейския си опит да преживявам, а не да очаквам. И така се гмурнах в приключението заедно с всички участници и Учители - Калина, Лили, Калин, Маги, Биляна и целият екип, които ни поведоха приятелски и с разбиране в това уникално пътешествие към себе си. Сигурна съм, че то ще остане незабравимо и дълбоко променящо за всеки един участник.


Няма да споделям за преживяното във всеки ден от програмата, защото съм убедена, че така е по-добре. Ще споделя само някои важни за мен моменти, започнали с часа на мълчанието. То не ме притесни, защото вече имах потребност да мълча и да разговарям с вътрешното ми Аз.


Започнахме с мълчание, продължихме с ранно ставане (което никак не е моето), последвано от йога и медитация, водени от Калина. За първи път усетих как всяка асана и медитативна практика достигат до всяка клетка на тялото ми. Не правех йога за първи път, но не се бях докосвала до учител като Калина - с нейното невероятно присъствие, подход, методика, глас, дисциплина и разказвачески умения. Благодаря ти, Калина, за всичко което преживях и научих!


Не ми беше лесно, но се стараех с всеки следващ път да се доближавам до това, което е най-добре за мен, изследвайки усещанията в тялото си и следвайки стриктните указания. Всяка практика ми показваше, че това е пътят към освобождаване на тялото и духа от ежедневните болки, страхове, грешки и оправдания. Знам, че съм още в началото, но съм убедена, че в практиките всеки има да извърви свой уникален път и ще продължа да вървя по моя.


Няма да забравя и екзотичното ни сутрешно събуждане с пеещата купа на Биляна. Настоятелно, но едновременно с това по майчински мило, добронамерено и подкрепящо, така че някак не можеш да му устоиш и ставаш... А когато се показвах на вратата за да уверя Биляна, че съм се събудила, се питах колко любов и вътрешен мир са необходими на човек, за да тръгне по първи петли с пееща купа в ръка и да буди непознати хора, вместо да си остане в леглото и да се появи на сутрешната йога с упрек към онези, които не са успели да дойдат навреме...

Срещите ми с Лили бяха най-вече много топли. Тя успяваше да ме накара да се почувствам защитена, като потънала в памук, когато темите, които се споделяха и преживяваха влизаха дълбоко в душата до много непознати или забравени кътчета. Докосваха много страхове, стигаха до зараснали (и не толкова) рани. Водеше ме леко и неусетно до прошката, до изповедта, до другия поглед към мен и света наоколо. Беше незабравимо изживяване и начало на промяна. Благодаря ти, Лили!



Преживях и нещо много непознато, но и много интересно за мен - юмейхо. За първи път се докосвах до този метод, но бях с най-добрите. И въпреки, че беше болезнено през първите 3 дни, усетих положителния резултат с цялото си тяло. Вече месеци наред продължавам да се срещам с юмейхо терапевт и винаги се усещам по-лека, по-гъвкава и по-млада! Благодаря ви, Калин и Маги!


Всеки ден минаваше интересно, организирано и с много дозиран интензитет. Не се сещах за моите 3-4 кафета от предишния ми живот. Макар през първите ден-два да не се чувствах особено комфортно физически лишена от дневните ми рутинки, не ми липсваха телевизията и компютъра, не страдах за телефона си, не се сещах, че не съм вегетарианка, когато сядахме на масата с вкусно приготвените ястия.

Сега продължавам не със същия интензитет, но със същото чувство на себедаряване да допълвам дневника си, да правя йога и медитации, да се радвам на юмейхо масажите и да изследвам себе си.


Знам, че е по-лесно да се върна в онази рутина, която ми носи някакво чувство за сигурност, но вече познала измамата в това усещане се опитвам да не се оставям на рутините. Не е лесно, но е много сладко и ново като резултат.


Благодаря ви от цялото си сърце - Биляна, Калина, Лили, Калин, Маги! Прегръщам Ви! Бъдете благословени!!!


С обич,

Елена

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page