С Биляна се познавам от почти петнадесет години, покрай партньорството ми със списание EVA. Миналата година, след едно мое пътуване до Варна се видяхме съвсем случайно на аерогарата. Тя се връщаше от първия Plan to Be и ми разказа за преживяното с голям ентусиазъм и страст. Стана ми много интересно и ме грабна идеята да релаксирам на място, различно от мястото където живея, а заедно с това - да работя върху душата и тялото си. Не знам дали има човек, който да няма нужда от подобно нещо. Още тогава си казах, че ще бъде много хубаво да намеря време да го преживея. След време Биляна ми писа, както и обеща, че организира пет дни Plan to Be и изобщо не се поколебах да се запиша.
Тогава обаче дойде времето на всеобща карантина. Съвпадна с тръгването и цялата организация при мен се отложи за октомври. Признавам си, че първоначалният ми порив бе породен от любопитство, но реших да го приема и като предизвикателство. Пет дни мълчание, медитации, йога и други практики ми звучаха като пребиваване в индийски ашрам. Нямах никаква представа, какво всъщност се прави и каква е степента на натоварването, но се гмурнах с главата напред.
Ето ме, пътувам към парк Росенец, едно абсолютно непознато за мен място. Пристигам в хотела и се настанявам. Предупредена съм, че втората група - в която съм и аз, влиза на петия ден от престоя на основната група и трябва да сме тихи. Мястото е чудно. Хотелче, без да е луксозно, така приятно слято с природата, така сгушено в нея, чисто и спретнато, създаващо впечатление за уют и топлина. Правя няколко крачки и оставам без дъх - пред мен се ширва морето с безкрайността си. Вляво - остров Света Анастасия на един хвърлей място навътре, отсреща в далечината се белеят Бургас и Поморие. И всичко това обвито в спокойствие и мекота. Октомврийското слънце гали, приканва те да вземеш последно от лъчите му и да се наслаждаваш на всеки миг. Стаята ми е с гледка към морето. Сядам на един плетен син фотьойл пред прозореца и си отпускам погледа върху морското синьо...
Най-трудното, мисля си, ще е да издържа без да говоря. Пет дни мълчание не са шега работа. Успокоява ме фактът, че тук вече има хора, за които моят първи ден е техният шести в мълчание. Щом те могат и аз ще мога. От друга страна, имам назряла нужда да успокоя безспирния шум в главата си, който непрекъснато и във всеки миг се подновява в работата, вкъщи, в срещи с приятели и познати. Говориш, обясняваш на пациенти, комуникираш с близки и непознати, презентираш, обучаваш... и напрежението вътре в теб расте и расте. Добре, а йогата? Ще ми е от полза - и да ме боли, ще е за час-два, но ще е като балсам за болния ми гръб и болките в кръста, от които в последните месеци не мога да се отърва. Явно годините работа в една поза и намаляването на движението оказват влияние. Има и медитация. За нея чета много и съм практикувала някои неща през годините. Мисля си за ценността й, как ще мога да медитирам всеки ден и да се усъвършенствам. Храната... за нея не се притеснявам. Каквото и да е, пет дни няма да се затрия от глад. Обичам веганска храна, ще е полезно. Има и едно много приятно нещо в цялата организация - масажи всеки ден. Обожавам масажите, а преди да тръгна направих един Юмейхо масаж и ми хареса. Приятно, полезно, лечебно. Освобождава всеки възел, всяко напрежение, всеки натегнат мускул, отпуска всеки сантиметър от тялото. Като тегля чертата, за някои неща ще се понапъна, някои са приятни, с някои ще се предизвикам. Обхваща ме детско любопитство и странно очакване. С тези предварителни мисли влизам в моята петдневка.
Вечерта предавам телефона си и приключвам връзката с моя свят. Фейсбук и Инстаграм излизат в отпуск, дневният ми график е в празно червено. РЕСТАРТ!
Ден първи
05:00 - събуждане. Биляна удря с дървено чукче вътрешността на една вълшебна купа и от нея излиза чуден звук. Силен, отчетлив, трептящ и наситен, с остатъчен звън подобно на звука на камертон, но в пъти по-силен. Не мога да си обясня как се образува, ще прочета като се върна. Звукът на купата ме събужда. Включвам каната и пия две големи чаши топла вода. Душ, разсънване.
06:00 - йога
Оказва се, че всичките ми предишни опити с йога са били жалки и безсмислени, изключвайки йогата при Ани Павлова преди много години. Калина има призвание да води йога. Обяснява абсолютно точно и подробно как трябва да се изпълни всяка асана, каква позиция трябва да заеме тялото, накъде да се завърти всеки мускул, става, пръст. Чак сега разбирам ефекта от всяко движение, независимо колко ми е трудно да го направя точно както трябва. Дишай, тръгвай в позата, издишай, задръж, работи в позата. Отново и отново. На петия ден съзирам стъпчица подобрение. Ставите ми са по-стабилни, болката в кръста е по-слаба. Един сантиметър съм по-изпъната напред, един сантиметър се огъвам по-надолу и един сантиметър повече изпъвам глава по-към небето. Всеки два часа в този елементарен и в същото време - основен в йогата комплекс, носи прашинка здраве и подвижност. В края на краищата това е, от което имам нужда. Комфорт в собственото си тяло, гъвкавост и подвижност. И един сантиметър гордост! Дотук добре: болят ме сухожилия от разтягането, имам мускулна треска без да съм тичала или вдигала тежести, но съм доволна, защото съм сигурна, че има полза от всичко това.
08:30 - закуска
Блаженство. Все храни, които обичам - хумус, гуакамоле, тофу, маслини, домати и краставици, черен пълнозърнест хляб. Овесени ядки, бадеми и лешници, орехи и фурми, сушени и пресни плодове. За всеки според вкуса му. Явно тук глад няма да има. Наслаждавам се на всяка хапка. След йогата е много приятно да изпиеш един хубав ароматен чай и да поднесеш на тялото истинска храна, която лекува, която задоволява нуждите му без да го кара да работи в режим на напрежение, за да изхвърля токсини и отрови. Балансирано и вкусно. Имам лично време до работата с Лили (арт терапевтът на програмата) по групи. Сядам на фотьойла и гледам морето, гледам го и не разбирам как в просъница отново чувам звука на купата-камертон, с който Биляна ни връща в петдневната реалност и ни вика за следващата ни активност.
Ден втори
05:00, 06:00, 08:30 - йога, закуска, лично време... Повтарям отново дрямката и скачам за груповата работа. Лили води групите по артистични динамични практики. Харесах я в момента, в който започна много естествено да ни води към нашата вътрешна същност, харесах я и когато сподели, че е кайтсърфистка. Това ми е мечта от момента, в който преди години на Индийския океан видях отстрани невероятната магия да успееш да се издигнеш високо в небето, да полетиш и да почувстваш свободата. Не знам, как успява с лекота да изтръгне от вътрешността на всеки стари закостенели мисли и идеи, как развързва със същата лекота възлите в душата, но го прави - и то за дни, които може би се равняват на месеци работа в реалния живот. Рисувам и знам, че рисунките ми са първични, елементарни и нескопосани, но въпреки това продължавам и то с удоволствие. От всичко това има и радост в очите, и сълзи, и погледи на признателност и благодарност.
Обяд. Всичко отново е веган, но достатъчно вкусно за да си доставиш и малко удоволствие на сетивата. Почивка. През първите три дни, във времето между практиките спя. Никога през живота си не съм спала толкова чисто, непробудно и... много. Явно в мен се е събирала и събирала нужда от почивка, и сега се изразява в безпаметен сън.
Ден трети
...идва с повторение на всеки ритуал, а всяка ранна утрин влива нови сили в тялото ми, забравило да се движи. Йога, арт терапия, обяд, сън... създавам ритъм, създавам първата частичка от нов навик.
15:00 - най-хубавият момент, юмейхо терапията
Истинско блаженство за мускули и стави, за нерви и сухожилия. Нели, моят терапевт, пристига в стаята с едно специално дюшече и ме мята на земята. Болката в кръста изкристализира, пръстите й са като мощен свредел, който влиза все по-надълбоко, за да облекчи всяко болно място. А те са много. От стоене в неправилна поза, когато работя, от счупения ми преди години прешлен, от болките в рамото... Постепенно точките стават по-малко болезнени, по-меки, по-податливи на въздействие. Усещаш възраждане на тялото и сетивата. Пристрастена съм, това е моят масаж, искам да не свършва, та дори и да ме боли... Пия вечерен чай, гледам морето през прозореца, хапвам една праскова и се приготвям за вечерната практика.
Ден четвърти
Започвам да пропускам съня, отивам на разходка. Мястото е вълшебно. По това време на плажа сме само аз и двама рибари на вълнолома. Вървя без цел и посока, вятър повява, есенното слънце гали. Колко красота, колко тишина и спокойствие, които в забързаното ежедневие не можем да видим. Дишам! Съм!
18:30 - вечерна практика
Лекция, визуализация, медитация. Оказва се, че това е най-трудната част за тялото ми и най-приятната част за духа ми. Сядам в специален седеж, но болният ми гръб изневерява, колената пукат и не могат да се задържат в позата. Успявам да визуализирам, но когато идва време за медитацията - след 20-та минута болките са нетърпими. Внимавам да съм тиха, местя глезен отпред, глезен отдолу. Болка, неистова болка. Калина повтаря: болката води до еволюция! Защо да еволюирам с болка, искам да еволюирам без нея... Ще пада работа след като се прибера. Липсва ми издръжливост, а когато те боли, не можеш да се отпуснеш и да спреш потока от мисли. Неефективна съм. Успокоявам се с факта, че йогите прекарват всеки ден по десет часа в тази поза за да медитират. Коя съм аз, че да ми се получи на четвъртия ден... Когато обаче успееш да навлезеш в дебрите на собственото си подсъзнание и да черпиш от него, пред теб се открива красотата на вътрешния ти свят, а връзката с всемира е невероятна. Работя, премахвам леко ненужните мисли от съзнанието си, изчиствам ги с едно фино перо, отмятам ги настрани и ако имам късмет за миг - постигам безвремие. Тогава няма бъдеще, няма минало, няма мисли, няма нерви. Аз съм в мига и мигът е в мен! Сега ! Аз! Чувам лекият като нежна песен глас на Калина, който ни вика, връща в реалността и ни вкарва в собствените ни тела.
Лягам в 9.30 и спя блажено! Тук и сега!
Ден пети
Вечерта, след познатия вече режим, излизаме от мълчание. Разказваме собствените си преживявания, запознаваме се, говорим си и осъзнаваме лукса на тишината. Снимки, песни на плажа, сълзи, благодарности в очите към всички, които ми дадоха пет дни вътрешна свобода, пет дни вътрешно съзерцание и пет дни любов!
Любов към природата, любов към космическия безкрай, любов към всички, осмелили се да се предизвикат, за да БЪДАТ!
ДА БЪДЕ!
БЪДЕТЕ!
Радина Денкова / участник в Plan to Be #4
25 октомври 2020
