top of page

План да Бъда – ВРЕМЕ ЗА ТРАНСФОРМАЦИЯ, ЗА ПРИКЛЮЧЕНИЕ И ВЪТРЕШЕН РЕСТАРТ / Мария Димитрова

Updated: Jan 30, 2021

“Стъпвах по-различно, чувствах походката си по-пъргава и лека. Постоянно ми се усмихваше. Имах чувството, че съм слънчева. Че това, което усещам отвътре, се излива и навън като поток от хубава енергия. Намирах ценни късчета мъдрост във всяка ситуация.”

lovely picture with orange wall and green garden

През лятото на 2019г., дни преди рождения ми ден, се почувствах силно стресирана от няколко различни източника едновременно – притеснения за здравето и други проблеми, на които все още не бях намерила решение въпреки активното търсене на решение месеци наред. Чувствах се изключително объркана и изморена, и имах нужда от излизане от кръга, в който се въртях. Имах нужда от рестарт. От излизане от обичайното, за да освежа и обогатя гледните си точки за нещата. Имах нужда от повече яснота. И от почивка. От внимание единствено към себе си, за да знам къде съм аз в отношенията с другите и какво е добре да променя.

И тогава, в точния момент, ми хрумна „случайно“ (аз вярвам, че няма случайни неща) да се свържа с Биляна Савова. Познавах я от лекциите й, на които бях присъствала на фестивала „Свободата да бъдеш“. И интуицията ми подсказа да й пиша. Когато разбрах от нея за програмата „План да бъда“, усетих дълбоко в себе си, че това е нещото, от което имам нужда точно в този момент. Но си дадох малко време да помисля и в рамките на няколко часа бях вече сигурна и решена да послушам вътрешното си усещане.

Имах притеснение от факта, че ще мълчим тези десет дни. Аз съм много общителна и не знаех как ще ми се отрази мълчанието. Ами ако напрежението ми се повиши вместо да намалее? Ами ако едва издържа до края? Ами ако не усещам хубава енергия от другите хора там - та аз отивам съвсем сама без да познавам участниците? Всички тези въпроси умът ми създаваше и така се опитваше да ме разубеди, но аз си припомнях онова дълбоко усещане, което изпитах в първия момент, когато разбрах за програмата. Знам, че умът се опитва да ни предпази от всичко ново и непознато. Неизвестното е застрашаващо за него. Опитва се да ни държи в зоната на комфорт. В дните преди началото на програмата си мислех и за това, че няма развитие без излизане от обичайната среда, от обичайните методи за търсене на решения, от обичайните модели на мислене. И на моменти усещах страх, но в други моменти той преминаваше в хубаво вълнение за предстоящето приключение. Защото за мен това си беше приключение, предизвикателство, което щеше да ми открие някакви важни отговори. В момента, в който стъпих в Карабунар, мястото, на което се провеждаше програмата, усетих как ме залива вълна на спокойствие. Притесненията, които продължаваха да се надигат и по време на пътуването до там, изведнъж изчезнаха. Чувствах се у дома си. Усещах хубавата енергия на мястото, на участниците, на терапевтите. Влязох в режим на релаксация.

Помня как след първата вечерна медитация, седнах в един от люлеещите се столове в градината. Луната светеше ярко, останалите участници се прибираха по стаите вече в мълчание, а аз се люлеех и гледах Луната и си мислех: „Чувствам се като в утроба на тази люлка и в прегръдката на мълчанието и нощта. Може би това е поредното мое раждане. В живота си имаме значими събития, след които сме като родени наново. Ражда се нашето обновено Аз. Аз се раждам тук наново. Моето по-уверено и по-смело Аз.“ Мислех и се люлеех, и имах много силно усещане за уют и обгърнатост в обич и топлота.