top of page

КАКВО ДРУГО МИ Е НУЖНО В ТОЗИ ЖИВОТ? / Мария Савова

Актуализирано: 30.01.2021 г.


Maria Savova story about Plan To Be Program

Фрагменти от дневника на Мария Савова, които се публикуват с нейно съгласие

 

Ден 5: Изгревът както винаги беше уникален. За първи път видях всяка линия на хоризонта, която разделяше облаците: отличима, в различни цветове и линии. Сякаш някой нареждаше деня. Събуждаше живота. Стоях на скалите и си мислих: какво друго ми е нужно в този живот? Имам си слънце. Моето вътрешно слънце, което със събуждането ми затопля всяка частица от тялото ми. Сякаш минава през всяка клетка и я озарява отвътре. Имам хоризонта пред мен, който ми дава толкова голямо пространство и свобода да се движа, развивам и дишам. Имам душа, която се рее като птичка пред слънцето и хоризонта. Душа в полет и спокойствие! Имам любов. Тя е навсякъде в мен и около мен: в хората наоколо, в природата, в тишината, във въздуха, който дишам, в светлината. Имам всичко. Просто бъди! <3

Ден 10: Ето ме все още тук, вярвам или не. Десет пълни дни със себе си. Не знам как да опиша с думи усещанията и ползите от времето прекарано тук. Толкова много и различни моменти на едно. През терапията на тялото с йога и юмейхо, великите вечерни практики с визуализация и медитация до полубудните нощи в състояние между сън и медитация. И най-прекрасното от всички изживявания: мълчанието. Когато си в себе си, усещаш по-силно и истински всичко, с което влиза в контакт твоето тяло: от храна, упражнения, поглед навън към хоризонта до докосването му от мисли, които още по-дълбоко ме въвеждат бавно и методично към едно непознат вътрешен свят. Току-що си направих едночасова разходка до фара. И този път усетих толкова нови и различни аромати във въздуха, чувах непознати звуци, видях нова шантава птица, която притичваше из полянките и прекрасните изкрящи кристални камъни.

Докато вървях си мислех, колко изпускаме от живота, когато се страхуваме и му се съпротивляваме. Сякаш можем да променим посоката на вятъра: той е там. Каквото и да правим, пак ще ни издуха натам, където не сме били. Единственият начин да му се противопоставим е, като се скрием от него. Подобно на всичко, което правим в живота си. Бягаме! Всъщност успехът и крачките идват, когато се изправим срещу страха или всяко комфортно за нас събитие, и просто го изживеем. Понякога ще успеем да стъпим категорично и стабилно напред. А друг път – ще се наложи да приемем резултата. И това понякога е дори по-голяма крачка напред. Тук видях, че за да вървиш напред трябва да се довериш на процеса – напълно. Дори когато нещо ни се струва неприятно или глупаво, тогава дори още повече трябва да се доверим, защото има причина да го усещаме именно по този начин.


353 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page