План да Бъда #3.
Това име завладя съзнанието ми.
Звучеше като кодово название и завеса, пред която трябва да мина, без да зная какво крие.
Програмата “Plan to Be“ дойде с вниманието към личността на Биляна Савова и с провокацията в името на проекта й.
Познавам Биляна от дълго време. Като асоциирана част от голямото семейство на „Часът на мама“. Биляна е каката на Галя, която беше прекрасната „бавачка“ на десетки люти, бесни, ласкави, културни, мили, забавни деца, минали през предаването. Именно Галето ни отвори вратата за една Биляна, която от забележителен арт-директор на сп. EVA, изведнъж се оказа с диагноза МС (множествена склероза). За пръв път именно в „Часът на мама“ Биляна сподели публично за своето заболяване. Посветихме това предаване на Индия, където тя намираше алтернативния начин на лечение. Махнахме диваните от студиото и седяхме на пода, за да ни „настигнат душите ни“. За да вникнем в духа на една невойнствена нация, да помислим за другия начин, по който гледаме на себе си, да открием другите пътища.
Биляна във времето направи чудо с откриването на нови посоки. Нейната множествена склероза не просто не я върза в инвалидна количка – тя промени живота й. Преди това обаче, Биляна даде ново име на съкращението МС - Мога Сам. Обърна живота си според новите си цели, промени начина, по който гледа на света, основа фондация, за да помага на други хора със заболяването. Стана един от будителите на 2018 г. и не само.
Започна да води.
В началото на 2020 г., разбрах, че освен МС-а, с който се разбраха, Биляна има и вроден проблем със сърцето. Направиха й втора сърдечна операция (успешна от третия опит) в края на декември 2019 и седмици след това публикува в социалните мрежи как практикува йога и великолепно владее тялото си. После дойде и поканата за Plan to Be – половината от решението ми беше взето.
Другата половина дойде от една моя новогодишна идея. Личната ми 2020 г. започна с целеполагането – нали е прието, а и лично взето, започнах да мисля. Не написах нищо конкретно в цифри, дестинации и планове. На преден план излезе „борба с високомерието“. Осъзнавах, че нещо в мен вдига як шум в главата ми, породен от диалози с хора, с които иначе чудесно се разбирам. Но аз някак си не мога да приема тяхната мяра за моя. И – естествено – искам всички да действат по моята. Това беше другата половина от пътя към Plan to Be. Търсех промяна.
„Да Бъда“. Без да си създавам очаквания, без да се съревновавам и съдя, без да съм в утрешния ден с неговите задачи или да доизкусурявам разговорите от вчера. Исках да чуя вътрешните си гласове, да задълбая в мълчание, да не завися и да не зависят от мен. Да си подаря лично време по трудния начин.
Прочетох изискваниятa на програмата и – честно – позабавих решението си. Планът за дисциплина е рестриктивен спрямо всички навици, които осъзнато ми доставят удоволствие.
Четенето, кафето, музиката – отпадат. Виното – и то. Всякакви форми на тютюнопушене, дори IQOS – също.
Вместо това има:
Посрещане на изгрева. Пълно мълчание. Йога, медитация и юмейхо терапия – в добри количества. В свободното си време можеш да пишеш и да рисуваш. Да наблюдаваш мислите си, да потъваш в себе си, да медитираш.
Избирам кратката форма на програмата – 5 дни. Класическата е 10. Последните спирки на съпротивлението маха Биляна в едно наше интервю: „Какво се чудиш, колям кеф е!“
„План да Бъда“ се състоя. И все още планът Е, затова споделям и с вас част от нещата, които се случиха на мен.
Като начало трябва да ви призная, че не е лесно. И не е кратка почивка с много масажи. Пътя си го извървяваш ти лично с помощта на водачи. Не зная как да определя най-точно тези хора, които осветяват тъмните ти улици с фенер. Можеш да им се довериш, можеш и да не го направиш. Твой и изборът, щом си избрал да бъдеш в плана. Ако ще изживяваш абстиненциите от липсата на близки хора и комуникацията с тях, ако си обявил, че ще мълчиш и няма да отговаряш на никакви мейли, телефони, месинджъри, винени и кафеени изкушения, любимия диалог с книгите – поне да бъде честно. Тръгнал си по път, който те кани в себе си. Така че – старите спирки не са част от него.
Има едно такова клише, че трябва да излизаме от зоните на комфорта си, за да сме истински живи. Всъщност комфортът е дълбоко в нас, но ни е страх да тръгнем по пътя към него. Там – вътре, са задрямали стари въпроси, нерешени сметки, страхове, навици и зависимости, които сме нарекли свой живот. Запрашено е, непочистено.
„План да Бъда“ беше и е, връщането на дълбокото говорене с мен. Няма да ви кажа как става това, защото е част от взаимен процес и доверие към учителите. Има и кризи. Има съпротива. Има и яд, че го няма бившия комфорт. Докато тази сграда се пропуква, по нея нацъфтяват усмивките от вътрешното ви богатство, цял един свят, който обитава вашето „аз“, пълен с герои, пазители, защитници, храмове и пещери, откривателство и назоваване.
Ако мога да опиша един обобщен мой ден там (без съвсем личните детайли, защото вашите ще бъдат други), той започва така:
Един доброволец озвучава утрото с гонг. Бях много впечатлена от тази дама, която правеше много повече от мен.
Излизаме и посрещаме слънцето. Дори и да не се вижда през облаците... То ни е поканило в този свят – поздравяваме го.
Отваряме тялото си с Айенгар йога. Лечебно наместване на физиката и никак не най-зрелищното. Но ще си преработите представите за съществуване и място в пространството .
В часовете за йога ще чуете за пръв път гласа на Калина Радичева. Тя е юмейхо терапевт и преподавател пети дан, йога учител, преводач и съосновател на фондация “МС – Мога сам“. Това е официалната й визитка. Аз бих ви я представила така: кълбо от ерудиция, любопитство, отворени сетива, строгост и приказност. Гласът й е уникален – той прониква през песен, стих, напътствие, разказ. Тя ще ви поведе към тялото, душата и духа ви. Тя води, вие намирате. Много е вероятно, да сте подценявали себе си и да не сте се усещали изобщо. Още по-вероятно е да ви нахлупи перчема върху вироглавия нос и да ви счупи самочувствието, за да си го върнете обратно, по различен начин.
След това идва юмейхо терапевтът ви. През всичките тези дни, той ще чете по тялото ви като психоаналитик как живеете и как мислите. Включително на какъв градус надясно се намира компютъра от средната ос на главата ви. При мен се случи. Включително и това, че аз водя и трудно следвам, дори в тангото. Юмейхо терапевтът ще върне тялото ви към симетрията и ще боли. А след това – току виж хукнеш да тичаш ненадейно по поляна, дори и от години да не си го правил.
Следва малко свободно време – да запишеш откривателствата, да ги нарисуваш. Можеш и да подремнеш, разбира се, освежен от чудотворен чай.
Обядът е богат и здравословен. Това е и последното сериозно хранене за деня. Има плод към 16 ч. и чай. След това – лекота в стомаха, но и усилена работа.
Идва ред на арт терапията. Лили Попганчева се заема в малки групи да ви зареди с практики, които да ви помагат в живота от тук насетне. Лили е особен тип в групата на терапевтите, доколкото ги познавам от професионалната си практика. Тя не лидира, не парадира и не е фасадна. Не говори така, че да ти се иска да й ръкопляскаш. Подмолно естествена е и постига неща, които биха изглеждали шокиращи в живота извън „План да Бъда“. Нахвърля с лекота идеи, с които да се събуждаш, начин, по който да ходиш, да се видиш отстрани и да спреш поток от зациклящи мисли… Да нарисуваш вкуса, да танцуваш като луд, да рисуваш без претенции, да прескачаш огън… И повече няма да кажа, за да не ви подготвям за нещо, което трябва да изживеете.
Свободното време е да си напишете или осмислите преживяното, и да се подготвите за визуализация и медитация отново с Калина Радичева.
Тези два часа са най-сладостните и трудни от деня. Освободеното съзнание тръгва да обхожда релефа ви отвътре. Влизате в храмове, откривате пещери, спускате се по реки и летите върху крилата на личната си птица. Не знаете дали вие сте творецът на този свят или просто сега започвате да го виждате. Дадох си сметка, че „видимо“ съм наричала нещо, което съм наблюдавала извън себе си. Там, вътре, е много по-интересно.
Този вътрешен градеж в един момент кацва върху строгостта на формата и застиналото тяло в медитация. За да се извиси в липса на движение и наблюдаване на мислите. Всеки сам и за себе си може да осъзнава това развитие. Признавам – трудно е, път е, благост е, благоденствие е.
Преобразяване на вътрешността.
Решението, с което излязох от План да Бъда е да се уча да не съдя. Осъзнавам, че „високомерието“, с което бях решила да се преборя в началото на годината всъщност е точно това – осъждам. Труден урок и дълъг. Особено за човек, който се е учил да оказва съпротива в името на справедливостта – както аз я виждам.
За голямата справедливост ще се боря и винаги ще Бъде така. Но вече ще имам повече съюзници отвътре и отвън.
/ Още от Ива Дойчинова слушайте на: https://tripleeye.bg/podkast/neshtata-ot-zhivota