Привет, Биляна.
Много време се чудех дали има смисъл да ти пиша. Без друго имаш важни неща за четене. А аз за радост нямам голяма история, която да разкажа. Казвам "за радост", защото очаквам големите истории, които стигат до теб, да са свързани с болест на телата.
Сигурно, обаче знаеш, че някои хора стигат до plantobe заради болест на душите си. Аз съм по-скоро от тях.
Аз от известно време (след години в светлините на прожекторите на живота) изпитвах нужда да се откъсна, буквално да напусна суетната част на живота. Така месеци наред отказвах всякакви публични участия, но не знам защо приех поканата на HR асоциацията да съм говорител на едно тяхно събитие, където се запознах с една жена (не помня имена), която последвах в linkedIn и там пък видях неин подкаст, в който за първи път "срещнах" теб. Когато споменах на разни хора, всички бяха изумени "еее как, ти как може да не знаеш Биляна". Не знам как може. Сигурно, ако бях знаела Биляна от EVA, нямаше да имам очи и уши за Биляна днес.
След този подкаст започнах да слушам в spotify и youtube просто разговори, в които излиза името на Биляна. Много скоро осъзнах, че гласът ти ми действа като медитация.
Все искам да те попитам - какво се случва днес с онова момче, с което лежахте под небето пред блока, чиито родители са взели количката и я държали в мазето да го чака...
Записах се за 8for8 в май. Някак със смях се подготвях за тоя ден - хем се вълнувах, хем усещах, че нещо май не съм точно в настроение за него. После вечерта го отменихте. Всички нови дати ми бяха ужасно неподходящи, така че си казах "айде, рискувам, вземам първата; щом кацна от Алпите, отивам, пък в офиса все ще оцелеят".
После отидох да катеря в Алпите. Там тялото ми ме предаде. Бях много подготвена, много наперена, много ... все по много съм си аз, уж се уча да си уча уроците, но все още се перча.
Прекарах 48 часа в нечовешки болки, треска, болка ... на тази надморска височина. На моменти не можех да дишам и си спомних един друг разговор твой, в който говориш за това как не ценим, че можем да дишаме. Преживях тази болка. ... Знам, че не си точния човек, на когото да обяснявам за болката.
Беше ми тежко, бях сама, но ... прибрах се. Поспах и дойде време да дойда на моя 8for8. Докато шофирах към вас, си казах "оххх, Биляна май заради мен трябваше да отмени оня първия ден през май". Макар че не се имам за толкова важна, за мен беше просто по-правилният ден. И умът, и тялото ми още имаха силен спомен за болката.
Аз бях чувала вече много от нещата, които чух в деня. Вчера ти писах в инстаграм, че oura smart ring-a ми отчита над 4 часа стрес, което е ужасно много. Аз реагирам така, когато нещо ме докосва. Имам много дни с нисък стрес, те са онези, в които нищо не стига до душата ми.
Мина повече от месец и не съм спазила почти нищо от всичко, което тогава ми се стори толкова смислено. Да си пиша по 3 благодарности в продължение на 40 дни го започвах 3 пъти и го прекъсвах на третия ден и ... Нищо, това е механика. Механиката никога не е абсолютният отговор.
Не знам защо ти пиша, май за да ти кажа историята от предната събота - през миналата седмица архивирам снимки и виждам колко по-фина и елегантна съм била през 2019-2020.
И започвам като развалена плоча да повтарям "искам пак да съм слаба", "много съм по-хубава слаба, искам да съм слаба пак..." ... ти имаш усет за думите, сигурно вече се сещаш какво стана. Аз по принцип съм силна, бягам планински полумаратон. "Аз съм здрава. Аз съм силна. Аз съм свободна" - тези уроци са ми лесни :)
Обаче като три поредни дни повтарям, че искам да съм слаба, в събота вечер започва едно ужасно главоболие, в неделя уж се събуждам, но съм като пребита и казвам на мъжа ми "такава слабост изпитвам, не мога да стана от леглото". Часовете минават и аз не разбирам какво и защо ми се случва.
Въпреки главоболието в понеделник вече реших да се разходя, излязох в планината и някак изведнъж си спомних "я, какво каза Биляна - всяка крачка може да е медитация "Аз съм здрава. Аз съм силна“ -опс!, слаба не е само недебела, то е и противоположното на силна! ..."
Ясно ти е, че след 20 мин. бях добре. Съвсем добре и една крачка по-близо до това да не забравям, че тялото много чува ума. Напоследък често си мисля, че болката е най-големият ни учител. После осъзнавам, че осъзнаването е, болката е само римайндър.
Благодаря ти, Биляна, че те има и че не се уморяваш. И че отдели време да четеш това, което продължавам да не знам защо ти пиша. Просто от себе си знам, че когато човек дава, за самия него е някак дар да получи обратна връзка. Да чуе, че има полза, защото когато има полза, има смисъл.
А и да те питам все пак какво стана с онзи младеж?
Comentarios