Днес, няколко дни след като навърших 40 (датата може да не си я знам, но годината е същата), си подарих 8 часа в твоята компания. Уютно разположена на мекия и топъл под в детската стая, в дома ни.
На първо място съм благодарна на себе си, че го реализирах, освободих се от ангажименти, изключих си телефона и позволих на процеса да се случва.
На второто ПЪРВО място благодаря на теб, Биляна, че някога ти е хрумнало изобщо да направиш такава програма, че това хрумване не е останало в бъдещите ти мечти. Благодаря ти, че си му дала живот, завъртяла си му колелото. Благодаря ти за целия опит, който ни предаваш. Благодаря ти за труда и постоянството ти. Благодаря и на екипа, които са повярвали в теб и са подкрепили идеята ти.
От близо една година редовно практикувам различна йога - ащанга, виняса, нидра, ревматичен комплекс, въздушна йога. Един път месечно, по пълнолуние, посещавам гонг медитации и не ми беше съвсем ново това, което ми се случи днес. Различното е продължителността, което категорично ме отскубна от ежедневните ми 100 неща за вършене. И след като приключихме, ми беше толкова хубаво, че не исках да си поглеждам телефона поне още 2 часа. Последната медитация беше толкова силна, буквално ме разтърси, преживях я толкова реалистично.
Това е велико! Не ми се беше случвало никога.
Някога, когато работех в лъскав офис на голяма корпорация и гледах как пада снега през прозореца, се чувствах като птица в клетка. Не знаех как да променя това. Затова и бях толкова арогантна към близките си и към себе си. Чак вулгарно арогантна, но тогава съм виждала нещата плоски и съм си мислила, че съм права.
Минаха години. "Поочука" ме живота. Минах през различни етапи.
Много бавно.
Бях груба, после се оказах много добра в драматизирането, после в това да ме съжаляват, после в отчаянието, депресията, паник атаките....... не ставаше по-добре.
След смъртта на татко ме "наказаха" с едно наследство - стара къща в близко село. Огромен гняв се изля от мен. Първо беше автоагресия, защото не исках да наранявам никого с това, което бушува в мен и си го държах, за да експлодира. После вече беше гняв и отхвърляне. Много е интересно, защото именно там, в тази стара къща, започна моята промяна, която осъзнато виждах като резултат.
Усетих едно чувство на достатъчност. За първи път.
Имах пълна къща с неща, много неща, всякакви. Повечето хора биха ги изхвърлили, аз реших да си ги пазя. Уникални чинии, чаши от фин порцелан, кристални вази, тъкани черги, ленени покривки, домашна коприна, фолклорни носии......и един грамофон с много плочи. Цяла къща с неща - все достатъчни, за да живея.
И сякаш състезанието свърши.
Какво искам да кажа ли? За 15 години, заедно с моя съпруг (а ние сме обикновени хора от провинциален град), си купихме апартаменти, гардероби, дрехи, вещи... Толкова, че не смогвам да подредя.
Хаосът извън мен създаде хаос в мен.
И искахме още…
А тази къща, която си е моя, не съм я купила, дойде от татко....и точно там има достатъчно. Само чака да го изтупам от прахта и да му дам живот. Там преживях катарзиси в осъзнаването за това кое е истински важно, какво ме прави истински щастлива, кое ми носи радост... Нарекох мястото Уют. Не знам какво следва и какво ще се случи по-напред, но там категорично съм без маска. Такава каквато съм. А каква съм?... Добър въпрос, на който няколко пъти трябваше да отговарям в моя 8for8 ден.
Предстои и се вълнувам всеки ден, къде ще ме отведе пътя?
Кого ще срещна там?
Как ще го "играя" този живот, защото...той все някога свършва.
И всяка хубава идея, всяка хубава мечта, ако не пристъпя в действие,
ще остане просто в главата ми.
Искрата в мен поздравява искрата в теб ♡
Лили
Comments