"Това не е книга и никога не е планирано да бъде такава. Дори от позицията на времето тази купчина от пътни размисли и съкровения не би могла да ú придаде качества на книга и за мен тя никога няма да бъде такава.

Това е една много лична тетрадка, събрала нахвърляни записки, сурови размисли и стихове в периода от 1997 г. до 2009 г. По това време на моите първи самотни скитания, тетрадката беше мой дом. Всъщност, тя беше единственият ми дом и единствената ми постоянна вещ. Верен спътник, приютен в някой от джобовете на якето ми. Пишех навсякъде, но най-страстно в близост до огъня или на гърба на коня, тоест близо до Земята. Пишех, първо, за да спася душата си, сетне, за да узрея за себе си и за света. Пишех смесено, на три езика - руски, монголски, китайски и нещо като български, пишех с измислени от мен букви и символи. Пишех буквално, за да живея, но писането ми живееше от непрекъснатото пътуване с неговите съпътстващи несгоди, трудни уроци и дълбоки усещания. Писането е моето скривалище, което пристига от друг свят, свързал човека със земята. В стремежа си да бъда усърдно близо до Природата и да изследвам основните връзки, които ни свързват с Нея, тези записки, започнати като юноша на 17 години, са началото на осъзнатото ми търсене на едно неоползотворимо богатство. Богатство, което ме превърна в изгнаник, но ме подслони в дълбоката нощ под звездите." /  ​част от предговора на автора Филип Лхамсурен