Свързани като клетките в един организъм / Велислава Илиева, 8for8 London



Привет, прекрасна Биляна!


Изпращам този имейл след поредното ти предизвикателство, поисквайки от нас участниците писма, които наистина са много важни и то най-вече за нас самите.

Така, че ето го и моето - седем дни след програмата 8for8 в Лондон, след писане, мислене, поправяне и изцяло написано на ръка… Опитах се хем да не бъде дълго, хем да опиша най-важните за мен неща - от сърце и с много любов, респект и уважение.


Родена съм по времето на разцъфтяващия социализъм, в прекрасно средно статистическо, доста консервативно и строго семейство. Неочаквано дете съм. Второ. Но обичано. И много непослушно. От малка майка ми казваше: “Всички вървят в една посока, само ти наобратно...” Изпитвах огромно вътрешно съпротивление, когато трябваше да направя нещо, което не искам и не го чувствам за правилно. Изобщо не се вписвах в обществото. Бях винаги най-висока и леко едра, и това допълни образа ми на отхвърлен и абсолютно неразбран от хората човек.


Беше ми трудно, но другото ми бе невъзможно и започнах да свиквам със самотата от рано. Няколко пъти опитах да излъжа себе си, но всеки път резултатът беше болест. Да. Тялото ми просто ме наказваше и затова се примирих, приемайки самотата като орисия.

Пораснах. Омъжих се за чужденец (това го знаех още откакто бях на 5). Прекрасен човек, различен като мен. Любовта ми беше буквално изпепеляваща, глуха и сляпа. Той ми показа друг свят на любов, уважение, вяра, Бог и все неща, които не знаех какво са дотогава. Двамата, всеки със своите си травми, създадохме две прекрасни дъщери - нашите учители.


Тъй като и двамата бяхме Различни, Самотни и Отхвърлени, разбирахме се прекрасно или… поне така си мислехме, докато не пораснаха децата ни. И тогава започна най-интересното. Първо голямата, а после и малката започнаха да се самонараняват.

Не разбирахме защо. Бяха гледани с толкова любов, внимание и мисъл, не по модел, не им налагахме мнението си, възпитавахме ги да са свободни, но всъщност не осъзнавахме, че и те се оказаха различни и неприемани. Осъждани и отхвърлени. И така, докато един ден психологът на училището заяви, че нямаме друг избор освен да подложим дъщеря си на силни успокоителни… Побеснях. Два месеца по-късно си събрахме багажа, зарязахме всичко градено с години в България и се спасихме в Англия.


Благодаря на тази държава всеки Божи ден, защото ни прие такива, каквито сме и нито един път не ни осъди. Нещо повече - научи и нас на още по-голямо приемане и неосъждане на различията по националност, език, цвят на кожата и всичко друго, за което в България биха осъдили някого. За първи път, на 48 години, се чувствах нормална и… повярвайте, понякога това все още ми се струва нереално.


Започнахме терапия на дъщеря ни, но нещата не бяха така, както си ги мислихме, защото явно и тук не намирахме достатъчно добри психолози и терапевти. Не успяха да й помогнат, даже влошиха нещата. Това ме накара да се обърна и да търся причината в Нас. В Мен.

Молих се.

И тогава Бог ми израти Биляна и нейните видеа. Така започна моето пътуване към себе си. Всеки ден, работейки или разхождайки се, я слушах. Понякога плачех със сълзи и глас, понякога се смеех от цялото си сърце, защото тя е толкова истинска и неприкрита… Така не само докосна най-скритите части на душата ми, а накара и самата мен да ги открия и приема без резерви и осъждане. Без да се усетя се пристрастих към вибрацията и чистотата на гласа й, доверих се напълно. Отначало ми беше странно, но нямаше страх.

Биляна ми показа как да намеря своя "Килер", за чието съществуване нямах и представа, и доста време го отхвърлях, защото обикновено това, което не разбираме по навик определяме като грешно. Но го намерих. Беше услужливо дълбоко скрит от самата мен, за да мога да оцелявам. Почуках на вратата му. Нищо. После пак и пак. Не стана толкова лесно. Вратата леко се открехна и за моя изненада не излезнаха чудовища. Не усетих притеснение, изглежда се бях подготвила добре. С малки и тихи крачки застанах на прага и започнах да разглеждам, какво съм скрила там. Бавно и с осъзнаване. Това осъзнаване, което научих също от Биляна и започнах да практикувам с минимални неща като например да следя стъпките си до спирката, вкуса на водата, шума и движенията на листата на дървото в градината. Тогава започнах и да променям съзнателно някои от тях, като да държа чашата с лявата ръка, да си отделя сутрин време само за кафето и цигарата, без да правя и мисля за нищо друго (това последното толкова ми хареса, че вече не мога да пуша докато върша още сто неща наведнъж и без да усетя ги намалих наполовина).


Всичко започна да се променя около мен и да получава други измерения. Най-интересно беше с думите, които изричах. Осъзнавах всяка дума преди да я изрека и много често я сменях, защото откривах, че всъщност изобщо не е това, което мисля и искам да кажа. Започнах и да наблюдавам реакцията на хората към това, което казвам, а тя беше нещо невероятно. Хората всякак усещаха, че говоря с осъзнаване, разбираха и приемаха мисълта и думите ми без резерви. Това Осъзнаване превърна живота ми в истинско непрестанно забавление и започнах да го практикувам постоянно.

Когато си осъзнат, ти си в настоящия момент и се наслаждаваш на всичко, което правиш. Живееш без очаквания, правиш нещата заради самите неща и защото ти го искаш. Не гледаш в бъдещето и евентуално какво ще се случи, кой ще го види и дали ще го разбере правилно или хареса. Когато осъзнато и без очаквания правиш нещо, ти го правиш по възможно най-добрия начин, по който можеш в този момент. И установяваш, че се е получило в пъти по-добре от преди, а хората около теб го оценяват без да си го очаквал.

Така се случи и след като си преписах вълшебните четири изречения, които Биляна е дала на пътешественика Филип Лхамсурен:

Всичко, което трябва да знам ми се разкрива. Всичко, от което имам нужда идва при мен. Всичко в моя живот е наред. Аз съм в безопасност.

Започнах да си ги чета сутрин и вечер, с вяра и без очаквания.

И чудесата започнаха да се случват. Някои бяха на пръв поглед неприятни, но аз се опитвах да намеря скрития смисъл в тях и да не ги определям като лоши. Други ме запознаха "случайно" с хора, които наистина промениха живота ми и аз техния също. Един ден Господ буквално ме хвана за ръката и ме заведе във вече новата ми работа, без да правя каквито и да е действия, и дори да помислям да я сменям. Там срещнах още хора, от които всекидневно научавам нещо за себе си и света.


И така всеки ден вече е вълшебен, защото се чувствам като малко дете откриващо света, без очаквания и без предразсъдъци. Без страх. Без притеснения. С любов и разбиране към себе си. С любов и разбиране към другите.

Изразявах себе си. И чудесата започнаха да се случват.


Всичко се промени. Връзката с прекрасния ми съпруг. Работата. Майка ми.

ДЕЦАТА МИ!


На 50 години започнах своя истински осъзнат, пълен с мирис, цвят и смисъл живот. И въпреки, че моята промяна беше много тиха - не споделях с никой трансформацията си, в един момент забелязах, че това се предава на хората около мен. Тогава се убедих, че Биляна е права за всичко. И това НАИСТИНА РАБОТИ.

Знам, че много хора ще се чувстват странно, както бях и аз когато започнах, но всъщност това изобщо не трябва да ги притеснява, защото точно това е моментът на осъзнаване и изчистване на Килера от навиците, моделите, страховете, осъжданията, травмите… Наблюдавайте всяко действие и чудото ще се случи. Важното е да не се съдим и обвиняваме. Просто няма за какво.

Защото...

ВИЕ СТЕ БОЖЕСТВЕНИ

НИЕ СМЕ БОЖЕСТВЕНИ...

...но са ни накарали да го забравим.


Биляна ми го припомни. И настоя с вълшебния си глас: Само не спирай! И аз не спрях! Продължих да чистя “килера” си и знам, че има още много неща за чистене, за прощаване, за приемане, за разбиране и за прибиране в една нова осъзната, добра, неосъждаща ме България.

А когато един прекрасен ден видях пост, че програмата 8for8 ще се проведе в Лондон, не помня някога в живота си да съм реагирала толкова спонтанно и веднага се записах.

Не само, че най-накрая видях Биляна. Прегърнах я. Няколко пъти. Усетих я. Тя бе по-истинска и дълбоко искрена, отколкото си мислех. Исках да си я взема вкъщи и да не спираме да говорим. С думи и без. Не исках този ден да свършва. Бях готова да мълча с дни и да я слушам.


Благодаря ти, Биляна!

Моля те, моля те не спирай!

Имаме нужда от теб.

Защото ние сме свързани като клетките в един организъм.

Бог да те пази и всички, които участват с теб в това предизвикателство.



491 views0 comments