top of page

Не нова посока, а цял нов хоризонт / М. за Plan to Be #9



Уж знам. Знам какво и защо. Знам кога. Знам как и къде. Знам всичко, което ми е необходимо за постигането на по-уравновесен ум, по-устойчиво тяло, по-спокойна душа. Толкова знание, обаче, с нищо не ми помага, ако не успявам да го приложа в живота си, ако не подчиня ежедневието си така, че всяко денонощие да ме отдалечава от нежеланото вече статукво.

Записах се спонтанно и неуверено, без идея дали и как ще се случи. В момент, в който бях успяла поглеждайки назад, да видя повтарящите се случки, хора, емоции и да си дам сметка, че ако сега не променя нeщо, ще е все така до края. Че промяната е в моите ръце и е възможна единствено в моето сърце. Имах потребност от ситуация, която ще подкрепи отмалялата ми воля, ще подреди вместо неспокойния ми ум всичко, от което имам нужда. Обстоятелствата се наредиха и участието ми се случи. Достатъчен знак, че е дошъл правилният момент.


Не беше толкова трудно, колкото си представях, въпреки че скованото ми тяло преживя доста болка, преди да дойде облекчението. А може би решителността ми е била крепка и страховете ми твърде големи…

Дори само фактът, че човек отделя това време за себе си е достатъчно щедър плод, какво остава за всичко друго. Успях да остана насаме с мислите си, да ги чуя и опозная, да се сближа както с милите, така и с не съвсем дружелюбните си гласове. Прозрях истини, които сякаш винаги съм знаела, но сега видях по нов и много ясен начин. Сбъднах мечта, друга получи криле. Обещах си някои неща. Направих си план. Поех по пътя на прошката.