Три дни след 8for8
Не мога да мисля за нищо друго – съзнанието ми е похитено! Вчера останах сама вкъщи и непланирано прекарах часове наред в мълчание и различни медитативни практики, денят се разви така от само себе си...
Ето защо, започвам това писмо с благодарност, Биляна, че най-после те срещнах и имах възможността да се възползвам от опита ти, който така щедро сподели с нас в програмата 8for8.
Този ден мина неусетно, разтоварващо и зареждащо. В нито един миг не се интересувах колко е часът, нито какво се случва извън залата, нито имах потребност да говоря или да правя нещо друго. Но не го приемам като някакво особено лично постижение - лесно се откъсвам от външния свят, а мълчанието и удинението са естественото ми състояние, докато излишните приказките и суетата ме изтощават.
С радост установих, че много от нещата, които сподели с нас съм открила интуитивно и на база житейски опит, но без да влизам в дълбочина и без осъзнатост, което е време да променя. Поради интертност, мързел, лоша организация на времето и какво ли още не, не успявам да превърна духовните си практики в ежедневие. Много глупаво от моя страна предвид факта, че за европеец се срещнах с будизма относително рано - на 16-годишна възраст. Оттогава насам периодично практикувам, но някак разпокъсано във времето, на отделни епизоди, като малко по-сериозно и целенасочено го правя през последните 10 години. Но пак е крайно недостатъчно. Оправдавам се, че ще се занимавам сериозно с йога след някоя и друга година, когато малкото ми дете поотрасне и имам повече време за себе си. Но седейки на ръба на днешния ден, осъзвам, че не е ясно дали ще има утре. Имагинерните планове ЗА НЯКОГА В БЪДЕЩЕТО не водят до никакви резултати.
Освен моментен, ефектът от 8for8 е и с дълго отложено действие, като в рамките на броени часове успя да промени посоката ми. След години на различни духовни търсения, практики и йога ретрийти, не съм се чувствала толкова уверена и целеустремена, с толкова ясно съзнание, колкото в момента. Звучи ужасно клиширано, но този четвърък ме преобърна – оттук нататък за мен има само един път. Не мога повече да отлагам – чака ме много работа.
Сега съм си поставила съвсем малки цели, като започнах от днес. В рамките на следващия месец ще практикувам всяка сутрин по 20 минути - 10 минути пранаяма, 10 минути медитация. Пък после ще видим...
Седем дни по-късно...
И така, една седмица по-късно мога да споделя, че много фини настройки в главата ми са трайно променени за добро. Едни нищо и никакви 10 часа, а каква неочаквана трансформация! С лекота се разделих с някои токсични практики от ежедневието ми, при това без да си го поставям за цел. На преден план изникнаха дълго отлагани неща. „Най-дългия път започва с първата крачка“, казват мъдреците.
Ако имате нужда да промените нещо, но не знаете откъде да започнете, започнете от себе си. 8for8 ще ви помогне.
В нито един момент не изпитах необходимост да бъда другаде, да правя друго, да мисля друго. Не изпитах социална абстиненция. Ни ми омръзна, не ми доскуча, не ме интересуваше и не знаех колко е часа. Толкова освобождаващо. На кого в днешно време му се случва да не поглежда телефона си 10 часа в будно състояние и в работен ден, за да прекара в мълчание и самовглъбение някакъв си четвъртък... Неописуемо е – душата, тялото и мисълта левитират.
Ефектът с освободено действие продължава. Днес за първи път влизам във ФБ, като изключим няколко посещения по работа. Не съм чела новини от миналата сряда. Всичко това без усилие и без да си го поставям за цел. Не ми стигат само 20 минути практика на ден, практикувам по един час. Иии... все едно съм била сляпа... нещо като 44 години.
Comments