top of page

ЕВОЛЮЦИЯТА Е ИЗБОР / Биляна Савова, първите седем стъпки

"...когато завъртях сферата, на която от едната страна пишеше „множествена склероза“ видях, че от другата страна също има надпис и на него пише – „възможност за еволюция“. Имах избор и го направих."



Минаха много години от деня, в който ударих дъното. Денят, в който получих онзи голям „подарък“ от живота, последният от поредицата такива, който бе толкова тежък, че ме потопи мигновено. Но не тогава започна моето потъване. И не се случи внезапно - ей така, както си бях здрава и права, изведнъж ме удря нещо по главата и потъвам. Не. Стана бавно, плавно, подсъзнателно насочено от мен самата право към дъното на личното ми саморазрушение. Като обърната пирамида: мислила съм си, че се стремя към върха, успеха и благополучието (каквото ми е бе втълпено, че е правилно), а вместо там се озовах на друг и с обратна проекция връх.


Сега ви го разказвам доста смислено, че даже и мъдро, но тогава нямах идея защо се случва всичко това. Или имах бегла такава – достатъчно за да разбера, че с този самоунищожителен начин на живот, който водех, няма как да съм се движила в друга посока. А и освен това - нямах никаква представа защо водех точно такъв живот. И по-точно: съществуване с основна цел отдадено да удовлетворявам нечии очаквания - две-три мои и хиляди на всички останали, които не биваше да разочаровам и/или нараня. И всичко това се случи в недотам зрелия, но все пак сериозен възрастов диапазон от 20 до 40 години.


Истината е, че всички ние подсъзнателно много добре знаем до какво води саморазрушителния ни живот и мислене, но неизвестно защо се надяваме да имаме някакви свръхчовешки сили и на това, че горкото ни тяло, психика, умореният ни ум и забравената душа ще се справят с всичко. Да, ама не. А всъщност е толкова просто.

Ще се опитам да обясня с помощта на едно мое описание за три типа хора:


Първите са „болните“ глави с болните тела, които знаят, че грешат,