А бях ли живяла изобщо? / Цветелина Тоткова за Plan to Be #9


Никога не бях ходила на море през април.

Никога не бях ставала в 5:15 ч всяка сутрин, в продължение на 10 дни.

Никога не бях се събуждала от гонг.

Никога не бях практикувала осъзната йога.

Никога не бях закусвала в точно определен час.

Никога не бях имала толкова дълги съзнателни почивки, помагащи за осъзнаването – и то 2 пъти на ден!

Никога не бях сгъвала жерави.

Никога не бях ходила на арт терапия.

Никога не бях живяла, без да знам колко точно е часът.

Никога не бях обядвала в мълчание.

Никога не бях живяла в мълчание.

Никога не бях ходила на юмейхо терапия.

Никога не бях мислила, че всичко това ще ми хареса.

Никога не бях подминавала хората, без да кажа „добър ден” или „здрасти”.

Никога не бях медитирала два часа всяка вечер.

Никога не бях медитирала с шапка.

Никога не бях спала в хотел на двойно легло самичка.

Никога не бяха минавали 10 дни, без да се обадя на семейството си.

Никога не бях сънувала и ставала, за да запиша съня си в дневник.

Никога не бях заспивала вечер, нямайки търпение да настъпи по-скоро новият ден, в които ще се събудя.

Никога не бях си подарявала 10 дни само за мен.

Никога не бях живяла в ритъм…

А бях ли живяла изобщо?

Сега мога да кажа, че съм правила всички тези неща.

Сега чувствам, че искам да продължавам да живея по този начин.

Сега се събуждам с усмивка и заспивам с още по-широка.

Сега стъпвам бавно, осъзнавайки себе си.

Сега отварям сърцето си за изненадите и приключенията, които ме очакват.


Винаги ще ви нося в сърцето си: Биляна, Калина, Лили, Маги, Ася, Ганка, Теди, Живко, Калин, Бианка, Силвия П., Димитър, Милена Г., Мария, Милена Ц., Андреа, Поли, Инна, Смиляна, Силвия Х., Костадинка!


С благодарност и любов! Обичам ви много!!!


590 views0 comments