Съпричастност, емпатия, приемане, разбиране, толерантност, уважение, подкрепа... Както и да го наречем, означава все едно и също - човечност. Има ли такава? Къде сме по скалата на човечността днес? Това, което ни случва уроци ли са или изпити? Еднакво човечни ли сме?

Всичко това и още много ще можете да чуете и видите в епизод #14 на “Аз съм” с гост Мария Касимова - изкусен разказвач, журналист, писател. Жена, която разказва еднакво смело и откровенно, както за предизвикателството да родиш и да се грижиш за дете с физически проблем, така и за това да си жена, преживяла физическо и психическо насилие. Историите на Мария винаги са разказани страстно, завладяващо и вдъховяващо. Винаги са истински. Независимо дали са нейните лични, фамилни или на хората, с които ни среща. И винаги докосва.

 

А в рубриката "Учителите" ви срещам с още една жена, за която каквото и да кажа, все ще е недостатъчно - Едит Егер. Това е 16-годишното унгарско момиче, което през пролетта на 1944 година попада с цялото си семейство в Аушвиц. Родителите й са убити в газовите камери още в първия ден на пристигането им. А в първата нощ я принуждават да танцува пред Йозеф Менгеле, Ангелът на смъртта. "Всяка секунда в Аушвиц беше истински ад. Но този аз беше и най-добрата класна стая за мен. Загубила родителите си, подложена на изтезания и гладувания, изправена пред постоянна смъртна заплаха, аз открих инструментите за оцеляване и свобода." - това споделя днес 94-годишната Едит Егер, псилохолог, доктор по клинична психология.