Всички теми, свързани с пътя на всеки един от нас към разбирането на смисъла на "АЗ СЪМ" са важни. Но има една, която при мен специално изпъква като най-важна. Може би, защото най-трудно се справих с нея или защото все още работя по това да смирявам егото си, за да ми позволи да извадя от себе си наистина по-добрата ми същност. И да, това е темата за осъждането и приемането.

Помислете…

Колкото пъти на ден вадите червен картон и го насочвате към някой или нещо?

Колко пъти в главите ви звучи това, че не искате да знаете, не искате да се товарите и не се интересувате от това, какво се случва на човека, който осъждате и през какво преминава той точно в този момент?

Колко пъти сте се опитвали да разберете ситуацията на другия човек?

Колко пъти сте се разочаровали, защото имате нереалистични очаквания към някой?

А мислите ли си, че сте нещо повече от другите?

Или че вашата гледна точка е единствената?

​

Тук сме, за да изживеем животите си смислено и красиво. А в осъждането към другите няма нито един градивен и красив елемент, освен този, че когато го правим и го осъзнаваме, ние започваме да променяме в себе си точно това, което не харесваме в другите.

В това е красотата - в осъзнатостта и промяната. И ако всеки един от нас направи този наистина красив акт за себе си, няма съмнение, че част от мисията му е изпълнена - да направи така, че този свят да стане наистина едно по-красиво място. А това всички го искаме, нали?

 

Гледайте. С Ива Дойчинова, която е мой гост и честно разказва за нейната трансформация, За нейната лична работа с високомерието и осъждането. И дали все още има в джоба си червени картони и колко често ги използва...